Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Декерет издърпа Барджазид пред себе си, за да му служи за прикритие.

— Кажи на сина си да остави ножа!

Той мълчеше.

— Кажи му да остави ножа или ще строша това нещо! — продължи Декерет. — Какво избираш?

Барджазид даде нареждането с нисък ръмжащ глас. Динитак заби ножа в пясъка до краката на Декерет. Той се приближи до него и го изрита надалеч. После размаха устройството пред лицето му — представляваше сложна плетеница от злато, кристали и нещо бяло, с тайнствено свързани проводници.

— Какво е това? — попита Декерет настойчиво.

— Казах ти. Играчка и нищо повече.

— За какво служи тази играчка?

— Забавлява ме докато спя — отвърна Барджазид прегракнало.

— Как така?

— Стимулира сънищата ми и ги прави по-интересни.

Декерет се вгледа по-внимателно.

— Ако аз я сложа на главата си, ще направи ли и моите по-интересни?

— Само ще ти навреди, посветени.

— Кажи ми как действа!

— Много трудно е да се опише — каза Барджазид.

— Опитай се, намери нужните думи. Как така стана участник в съня ми, Барджазид? Нямаше никаква причина за това.

Дребният човек сви рамене и промърмори смутено:

— Бях ли в съня ти? Откъде да знам какво си сънувал? Всеки може да сънува някой друг.

— Струва ми се, че това устройство ти е помогнало. И още — чрез него си разбрал какво сънувам.

Барджазид мълчеше навъсено.

— Кажи ми как действа това устройство или ще го направя на парчета — каза Декерет.

— Моля те!…

Силните пръсти на Декерет се свиха около диадемата. Барджазид изохка. Тялото му се стегна.

— Е? — подкани го Декерет.

— Правилно се досети. Това… Това ми дава възможност да прониквам в спящите умове.

— Така ли? И откъде го взе?

— Аз го изобретих. Работя върху тази идея от много години.

— Прилича на устройствата, които използва Господарката на острова, нали?

— Различно е — действа много по-силно. Тя може само да говори на спящите. Аз мога да разчитам сънищата, да ги направлявам, до голяма степен да командвам ума на спящия.

— И си направил това устройство изцяло сам? Не си го откраднал от Господарката на острова?

— Изцяло сам — отговори Барджазид.

Вълна от гняв обля Декерет, задето го бяха манипулирали по този начин. За миг му се прииска да смачка устройството на стареца, да го направи на парчета, а след това и самия Барджазид. Спомни си всичките му увъртания, полуистини и лъжи, как отвратително се бе намесил в сънищата му, как непочтено го бе лишил от оздравителната почивка, от която се нуждаеше толкова много, как в изпратения му от Господарката блажен дар бе вмъкнал несигурност и страх. Сърцето му се разтуптя, гърлото му пресъхна, погледът му се замъгли. Пръстите му се впиха в ръката на Барджазид и той започна да скимти и пъшка. По-силно, по-силно, счупи я!