Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
«Тя иска само необвързваща връзка», напомни си той. И все още има тайни. Тъй като един път никога нямаше да му е достатъчен, трябваше да намери начин да я накара да се връща при него отново и отново.
Беше последният физиотерапевтичен сеанс на Джо. Докато притискаше с пръст болезнения оток вдясно от гръбначния му стълб, Пени усети аромата на меката му като кадифе кожа и стегнатите му мускули, отдавайки се на мечтата един ден той да бъде неин и да може да го докосва по този начин винаги.
В същото време се смъмри, че продължава да е обсебена от него. А и той не трябваше да я целува миналата вечер — не и ако не го бе искал. Оттогава не можеше да разсъждава трезво. Тялото я болеше за още и още. Тази работа да го лекува, да вдишва неповторимия му аромат, да слуша стенанията му от удоволствие бе просто бавно изтезание.
— Как… ъъъ… как върви периодът на адаптиране? — попита го в отчаян опит да накара мозъка си да работи на по-високо ниво.
Той изсумтя, издавайки облекчението си, че най-после са подхванали разговор.
— Добре е. Реших да се срещна с хората на «върха на стената», нещо като да ги хвана неподготвени по време на почивката им.
— Стената?
— Да. Така наричат една част от курса за преодоляване на проблеми.
— Аха — ниският му сънен глас звучеше толкова чувствено.
Той я караше да иска да го докосва по други, по-специални места. Това бе нейната фантазия миналата вечер, докато лежеше в леглото си — как милва тялото на Джо с устни, как го вкусва с език. Въображението й бързо бе отишло по-далеч и той се бе обърнал и бе правил същото с нея. Изгубена в копнежа, който се бе породил у нея, тя бе принудена да задоволи нуждите на тялото си, а кулминацията бе толкова гореща, че със стичащи се сълзи бе извикала: «О, Джо!»
От спомена дланите й пламнаха и дишането й се ускори. Надяваше той да не забележи това.
— Искаш ли да дойдеш на церемонията за новото ми назначение? — попита той, без да обръща внимание на превъзбудата й.
— Разбира се, кога е?
Това нещо като среща ли беше? На мястото на съпругата ли я канеше?
— Този петък — промърмори той. — Моля те, не спирай.
— Това е прекалено бърза промяна — отбеляза тя.
— Ъхъ. Командирът, когото ще заместя, има рак. Не може да работи в момента.
Тя застина неподвижно.
— Какъв ужас!
— Ще го превъзмогне — каза Джо убедително. — В петък вечер организирам празненство, така че ако можеш, ела. Спомняш ли си, бях обещал да те запозная с някои от моите приятели.
Със същия успех би могъл да оттласне ръцете й от гърба си. Пени отново прекъсна заниманието си.
— Ще се опитам да дойда — каза тя и внезапно прекрати процедурата. — Мускулите на гърба ти са заздравели, Джо. Стига да продължаваш с разтягащите упражнения и да ограничиш вдигането на тежки предмети, ще си добре. Ако почувстваш някакви спазми, редувай студени и топли компреси.
Скочи от стола си.
Джо остана да лежи неподвижен.
— Ако ти плащам, ще продължаваш ли масажите? — попита я с неприкрит копнеж.
Силна болка преряза сърцето й.
— Не мисля — отвърна, обидена от предложението.
Той повдигна глава и я погледна.
— Не исках да прозвучи по този начин — каза й нежно.
Тя пое дълбоко дъх и потисна внезапно обзелия я порив да избухне в сълзи.
— Знам.
Почукване на вратата я спаси от емоционалното влакче на ужасите.
— Да? — подвикна Пени.
Рецепционистката надникна през притворената врата.
— Офицер Слайдъл те търси спешно, на трета линия — съобщи й тя.
Когато ужасена сграбчи телефона, забеляза, че Джо се промъква предпазливо към вратата на офиса й.
— Какво става? — попита той.
Сълзи напираха на очите й.
— Лия е в неизвестност — призна тя. — Изчезнала е от бутик на Атлантик Авеню. — След това непохватно постави слушалката на мястото й.
Джо влезе в офиса, вече облечен в камуфлажната униформа, с която ходеше на работа.
— Не бързай да си правиш изводи, Пен — утеши я той, съкращавайки галено името й за пръв път. — Провери съобщенията си. Може да е изиграла номер на кучетата си пазачи.
— Прав си — съгласи се тя, благодарна за самообладанието и трезвия му разум.
Беше точно в стила на Офелия да спретне подобен театър на полицаите. Тя отново грабна телефона, въведе паролата си и прослуша телефонния секретар. Второто съобщение бе от сестра й.
— Ей, какичке, аз съм. Слушай, не се тревожи за мен, става ли? Просто имам нужда да си почина от тези клоуни, които ми лазят по нервите. Ще бъда с Вини. Той е тюлен, нали се сещаш. Знаеш, че може да се грижи за мен. А! И между другото, получих работата! Яхуу!!! Време е да се празнува, нали! Ще ти се махна от главата за нула време.