Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
В края на века в мен се породи желание и у нас да въведем поне два вида изчисления, които да отговарят на въпросите: колко процента от семействата имат с какво да се изхранват и колко живеят под границата на бедността. Поне това да направим. Хората всичко изчисляват. Любопитния е любопитен да разбере къде у нас свършват икономиите и откъде започват ограниченията, тъй като има чувството, че го заблуждават.
Една десета от населението в Япония живее в района на Токио. Цената на земята в центъра на столицата е нараснала много и г-н Сато се смята за щастлив, че е успял да закупи собствено жилище след здрава работа и докато е още млад. Къщата на г-н Сато е на два етажа. Четири малки стаи, дневна, трапезария, кухня. Пред къщата има малка градинка. Двете деца — момичето и момчето — живеят в отделни стаи. Родителите не ползват отделни стаи за спане. Те нощуват в едно от помещенията с шест татами. В собствени къщи живее 54 на сто от населението, в собствени апартаменти — 8 на сто. Под наем са 31 на сто. Предприятията са раздали апартаменти на 4,4 на сто. Други — 2,5 на сто. Относително голям е делът на собствените къщи.
В дома на г-н Сато цари идилия. Бащата е купил на сина си персонален компютър за рождения му ден… за да не бъде малкият избягван от приятелите си. Бащата понякога играе компютърни игри със своя син.
Населението на Япония е многобройно, но то живее на относително малка територия. Това прави страната гъсто населена: 332 души на квадратен километър. Големи територии земя са планински и трудни за обработване, така че народът фактически живее върху по-малко от 10 процента от територията, която владее. Това означава, че някои райони на страната се населяват от много повече хора, отколкото е средната гъстота на населението. Един почти невероятен случай на японско пристанище ми даде представа за проблема с обработваемата площ на империята. Българка напускаше Страната на изгряващото слънце. Беше оставила куфара си върху борда на кораба, за да не й тежи, а в ръцете си държеше саксия с цвете — сякаш трепереше над нея. Но изглежда, че над онази саксия трепереше и цялата японска държава. Жената мислеше, че на митницата не й позволяваха да изнесе цветето, за което се беше грижила няколко години. Голям скандал вдигна. Официалните гранични власти успяха да й обяснят накрая, че спорът им с нея не е за цветето, което може да изнесе от страната, а заради пръстта в саксията, която тя трябва да изсипе от кораба на пристанището.
ФЛАГЪТ
Въображаемата ни държава, която създавахме край масата в Млечния бар, нямаше флаг. Ветрееха се в мислите ни заснежен връх и клонче от цъфнала вишна — това не беше достатъчно. Фуджи, който има магическа красота и едно клонче на неговия фон, не можеше да компенсира липсата, колкото и красиво да беше съчетанието. Тъй като ставаше въпрос за Япония такава, каквато е — без да се вади и без да се прибавя, — избрахме реален флаг — националния флаг на японците. Той се състои от солиден червен кръг в центъра на чисто бяла основа. Казвам „солиден“, защото този кръг е гладка боя, без шарки. Японците наричат знамето си Хино-мару, което означава слънчев диск. Това е символ на Япония. Япония на японски се произнася „Ниппон“ или „Нихон“ и означава „Изворът на слънцето“ или „Корените (основата) на слънцето“. Оттук идва изразът „Страната на изгряващото слънце“. Макар този символ да е бил използван като знаме на някои видни родове (самурайски кланове) още от четиринадесети век, едва във втората половина на деветнадесети век той е станал национално знаме на Япония. Стандартната му форма е била приета с официална прокламация през 1870 година. Хино-мару за първи път е бил издигнат по време на национална церемония през 1872 г., когато император Мейджи открил първата железопътна линия в Япония.
И надписът „Мару“, изписан с латински букви, който непрекъснато гледах върху корабите и катерите в морето. Чудех се какво е това. „Мару“ не се превежда. Символът плуваше, вееше се, летеше…
Химнът на Япония се казва „Кимигайо“.
ИМПЕРАТОРСКАТА ФАМИЛИЯ
Хризантемата с шестнадесет листа е гербът на императорската династия.
Император Хирохито беше 124-тият император на японската императорска фамилна линия, която датира от много векове — без нито едно прекъсване. Според Конституцията на Япония императорът е „символ на държавата и единството на народа“. Той няма власт върху правителството. Императорът и императрицата Нагако имаха двама синове. Японският император се занимаваше с морска биология — беше широко известен със своите книги и научни изследвания. Императрицата пък имаше доста лични интереси и по-специално беше известна като талантлива художничка в японски стил. Принцът се проявяваше и като активен спортист — играеше тенис.