Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
— А къде ви е културата?!
Японците ме гледаха като природно явление.
— Вие нямате ли министерство на културата? — уточних аз въпроса си, тъй като първото ми запитване беше двусмислено и нелюбезно.
Как може страна като Япония, с вековна култура, да няма министерство на културата? Приех обаче това. И все едно кой ще е министърът ми. Забелязал съм, че такъв човек, може и добър да е, но е неприятен. Творецът в Страната на изгряващото слънце нямаше министър над главата си. Той сам си беше министър. Над него — небесата.
Япония има управление (агенция) по въпросите на културата към Министерството на просветата. Срещнах и генерален директор по културата към Министерството на външните работи.
Бях дал своя визитна картичка на господин Йо-шио Кимура, депутат в парламента, с когото разговаряхме за мотивировката. Японският парламентарист остана в спомена ми с неговата мисъл, че е по-добре да спечелиш сърцето на човек, отколкото да бъдеш логичен. Картичката, която му връчих, беше на кирилица. Господин Кимура трудно можеше да я разчете. Затова, когато по-късно срещнах господин Т. Ватануки — депутат и председател на Японо-българската асоциация в парламента на Страната на изгряващото слънце, — изпратих по него нова визитна картичка за Кимура — този път с латински букви… заедно със сърдечните ми поздрави. Да знае, че го помня.
Господин Ватануки обеща да предаде поздравите и визитната картичка. Той е влиятелен човек в Япония. Сериозен и весел: закачаше се с фамилното ми име. Депутат и секретар на Японо-българската асоциация в парламента на Япония беше господин Й. Камей. С него сме разговаряли за Йошио Сакураучи, председател на парламента и действащ парламентарист след изборите през 1993 г., когото чувствах близък. Дълбоко го уважавах заради възрастта и неговия хумор. Бащата на Камей и Сакураучи са приятели. Образованието, получено в едно и също висше училище, е достатъчен мотив да изтъкнеш духовните си връзки с някого.
Разказах на Камей за първата си среща със Сакураучи: разговаряхме с председателя на японския парламент. Гледах някъде встрани, тъй като смятах взирането в очите му за невежливо. В един момент вдигнах погледа си. Видях да ме наблюдават усмихнати и всичко разбиращи очи. Спонтанната ми реакция беше широка усмивка.
Г-н Сакураучи можеше да спечели приятел само с един поглед. И приех за нормално, когато депутат от българския парламент ми каза, че с него били „почти“ като приятели. Спечелил го е с усмивката си. По-късно научих, че съпругата на Йошио Сакураучи неочаквано е починала. Представих си колко му е мъчно и помолих да му предадат моите дълбоки съболезнования. Страдаше човекът, който обичаше хумора. Хуморът, заради който и ние го обичахме — „купени“ от него понякога с един разговор или само с една усмивка. И не защото бяхме толкова евтини, ами този човек беше разкошен в естественото си държание.
ИКОНОМИКАТА
В Млечния бар употребяваха думите икономическо чудо. Някои край масата смесваха икономика с политика, но те бяха същите, които отъждествяваха и автомобилните катастрофи с политиката. Когато се залавях да разсъждавам за японската икономика, казвах си: „Сега вече ще се проваля.“
Икономиката не е политика, но държава, която уважава себе си, би трябвало да има политика за икономиката. Тя като правило се определя от кабинета. В някои случаи обаче икономиката на страната се одобрява от министерска конференция по икономическите мерки, която изключва министърпредседателя, но включва трима висши чиновници, управителя на банката на Япония и председателя на… трудно е за превод от японски и затова бих я нарекъл „Безпристрастната търговска комисия“. На Министерството на финансите се гледа като на влиятелно министерство в сферата на икономиката заради контрола му върху бюджета.
Правителствените инстанции, главно отговорни за икономиката, са: Министерството на финансите, Министерството на външната търговия и индустрия, Министерството на транспорта, Министерството на земеделието, горите и риболова и Икономическата агенция. Когато икономиката засяга външните отношения на страната, намесва се и Министерството на външните работи.
Други главни правителствени служби, чиито решения се отразяват върху икономиката, са: Бюро за икономически дела и икономическо сътрудничество в Министерството на външните работи, Бюро за трудовите отношения в Министерството на труда, Бюро за икономически работи в Министерството на строителството и Бюро за местни финанси в Министерството на вътрешните работи.
Въпросите на икономиката в Япония всъщност се поемат от доста правителствени инстанции… както и въпросите на културата, която в онази страна е основа на икономиката. Това, изглежда, е добро, тъй като всяка сфера на обществения живот има нужда от материална подкрепа и културно облагородяване на проблемите, които съответните инстанции най-добре познават. Нима е лошо наличието на икономическо и културно бюро във всяко министерство?