Япония в моя живот

Ние почти бяхме създали във въображението си държава. Настаниха се в разговорите, в една или друга степен и форма, общественият транспорт, търговията, правото, музейното дело, строителството, съобщенията, санитарията, образованието, околната среда. Създали бяхме в увлечението си и министерство за съкращаване на усилията. Бяхме подредили същинска икебана от „министерства“.

Намеренията ни бяха добри, а увлечението ни — красиво. Струваше ми се, че се докосвам до психологично откритие: чувствах как се движа в миналото. Срещал съм хора, които не могат да се откъснат от спомена за Балканската, Първата или Втората световна война. Други не можеха да преодолеят силата на първата любов. Но всички те живееха с мисли за миналото, докато — след пътуването ми в Япония — аз вече се улавях, че дишам и крача в него. Днес беше станало вчера. И странно, но утре пак щеше да бъде вчера за мен — човека, надникнал в Страната на изгряващото слънце. Това, което ме обграждаше у нас като форма и цвят, съществуваше някъде назад — сякаш в отминалото столетие.

Виждах ръката на бай Злати да рисува илюстрации с японски мотиви. А когато вдигнех глава, събуждах се и разбирах, че всъщност това беше ръката на някои от споменатите вече млади художници в пловдивската бохема. Светът се променяше.

Идеята за въображаема идеална държава беше хрумване на първото ни въодушевление. Реализирането й искаше усилия, постоянство и време. Тогава дойдоха предварително изградени препятствия: закони, наредби, правила, нормативни документи от най-различно естество…Откъм небето и земята тръгваха духове, чиито намерения бяха да ограничат първия порив. Те пречеха и разваляха идеята. Превръщаха я в разочарование. Осъществява намерението си онзи, който е постоянен и има въображение. Користолюбивите се провалят. Втурвайте се! Ако срещу вас се втурнат, не се плашете! Не се ужасявайте от зиналата уста, от блясъка на зъбите! Действайте! Възможността за успех, която имате, може би ще се повтори едва след сто години.