Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— Здрасти. Готино местенце си имате тука — отбеляза той.
Гордън измърмори някакъв поздрав.
— Клиф е стар мой приятел от гимназията — жизнерадостно поясни Пени. — Той е човекът, който ме заведе по онова време в Стоктън на надбягванията.
— А-ха — отвърна Гордън, като че ли това обясняваше много неща.
— Като някой стар дядо ли? — Все още ухилен, Клиф му предложи отворената бутилка върху масичката за кафе.
— Не, благодаря. Току-що ходих да купя малко вино.
— Аз също донесох — рече Клиф и измъкна изпод масичката едногалонова бутилка.
— Излязох заедно с него да купим нещо за пиене — допълни Пени. Челото й беше покрито със ситни капчици пот. Гордън погледна шишето. Беше бруксайдско червено, вино, което обикновено използваха за готвене.
— Почакайте, ще донеса другото от колата — каза той, за да отклони предложеното му от Клиф вино. После излезе в захладняващата вечер и донесе другите шишета, като прибра една част в шкафа, а друга — в хладилника. Отвори едно от тях, макар да не беше изстудено и си наля. В дневната Пени нареждаше върху масата пържени картофки и боб, докато слушаше бавния, провлечен говор на Клиф.
— До късно ли стоя на коктейла у Лейкин? — попита го тя, когато Гордън се настани в бостънския им люлеещ се стол.
— Не, само спрях, за да купя някои неща. Вино. Коктейлът беше просто едно от поредните поздравления. — Образът на Роджър Айзъкс или Хърб Йорк, които потупват уважавания философ по гърба, всъщност не отговаряше съвсем на истината, но Гордън не обърна внимание на това.
— Кого чествахте? — попита Пени, по необходимост проявявайки интерес.
— Някой каза, че бил марксистки критик. Мънкаше много и не успях да разбера за какво точно става дума. Нещо за капитализма, който ни потискал и не ни оставял да развихрим истинската си творческа енергия.
— Университетите са чудесно място за наемане на червени — подхвърли Клиф и замига като бухал.
— Струва ми се, че той по-скоро е комунист само на теория — примирително отвърна Гордън, без наистина да иска да защитава твърдението си.
— Смяташ ли, че ще го вземете на работа? — попита Пени, очевидно насочвайки разговора.
— Аз нямам право на глас. Това е работа на хуманитаристите. Всички се държаха с него много почтително, с изключение на Фехер. Когато онзи тип каза, че при капитализма човек експлоатирал човека, Фехер насочи пръст към него и отвърна: „Да, а при комунизма е обратното“. Падна страхотен смях. На Попкин обаче не му хареса.
— Не е нужно червените да те учат на нещо, което не можеш да научиш в Лаос — подметна Клиф.
— А какво каза за Куба? — упорстваше Пени.
— За ракетната криза ли? Нищо.
— Хъм — триумфално изсумтя тя. — И какво е написал онзи тип?
— Там бяха събрали малка купчинка негови публикации. Едната от тях беше „Едноизмерният човек“ и…
— Маркузе. Това е бил Маркузе — безстрастно заяви Пени.
— Кой е той? — измърмори Клиф, докато си наливаше малко бруксайдско в друга чаша.
— Един нелош философ — със свиване на рамене призна тя. — Чела съм онази книга. Той…
— В Лаос научих повече за червените — прекъсна я Клиф и вдигна едногалоновата бутилка така, че да може да си налее, като я опре на рамото си. — Да ви сипя ли? — покани ги той, като погледна към чашите им.
— Не, благодаря — отвърна Гордън и постави длан върху чашата си, като че ли Клиф все пак щеше да я напълни. — В Лаос ли си бил?
— Естествено. — Клиф отпи с наслада. — Знам, че туй поркане не е кат ваш’то — жест с чашата, при който рубиненочервената течност се разплиска, — ама е сто пъти по-добро от ония боклуци там, казвам ви.
— Какво си правил в Лаос?
Той спокойно погледна към Гордън.
— Спецчасти.
Физикът безмълвно и малко неспокойно кимна. Като студент, той не беше ходил войник.
— Как е там? — неуверено попита Гордън.
— Лайняно.
— Какво смятаха военните за установяването на ракети в Куба? — сериозно попита Пени.
— Стария Джак заслужи парите си онази седмица. — Клиф отпи дълга глътка от виното си.
— Клиф се е върнал завинаги — каза на Гордън Пени.
— Точно така — потвърди Клиф. — Рокендрол завинаги. Кацнах в Ел Торо. Знаех, че старата Пени е тука някъде, тъй че се обадих на нейния старец и той ми даде адреса й. Дойдох с автобус. — Той безгрижно махна с ръка. Настроението му се бе променило. — Искам да кажа, всичко си е наред, човече, аз съм просто старо приятелче. Нищо сериозно. Нали, Пени?
Тя кимна.
— Клиф ме заведе на абитуриентската ни вечер.
— Да, и тя изглеждаше страхотно. С чудна розова вечерна рокля. — Той ненадейно запя „Когато отново валсирам с теб“ с висок, треперлив глас. — Леле, какви лайна. Тереза Брюър.