Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Помаза кръстообразно ушите, носа, устните, ръцете и краката на Луси.
Най-накрая с молитва прогони всички съблазни на лукавия и се помоли на Исус да я вземе в любещите си обятия след всичките страдания, изпитания и горести на този преходен и греховен живот.
Погледнах към Луси и за пръв път, откакто се бях върнал, я почувствах като майка. Някога бях живял в утробата на тази жена, във вените ми течеше нейната кръв. Опитах да си я представя преди моето раждане, мечтаеща за детето, което носи в себе си, после как бе направила от мен точно онова, което искаше, как израснах в прекалена близост с Луси, твърде много влюбен в нея, възхитен от цветущото й здраве, от ослепителната й красота. Възможно ли е едно момче да обича майка си прекалено силно? Какво преживява душата му, когато тази любов кривва, както стана с моята, и тръгва да преследва други цели? Как е възможно всичко това да се случи в един-единствен живот, и то точно в моя?
Миропомазването свърши и отец Джуд свали виолетовия си епитрахил. Обърна се към мен и каза:
— Пак си длъжник на църквата.
— Защо?
— Защото майка ти ще живее.
— Откъде знаеш?
— Молитвите ми са чути — каза отчето.
— Стига глупости! — възмутих се аз. — Каква наглост!
Джуд сграбчи китката ми така, че спря притока на кръв, и изсъска в лицето ми:
— Грешиш, Джак. Вяра. Това ми казва вярата.
Напуснах болницата рано и отидох да напазарувам за вечерята, която исках да приготвя за баща ми и моите братя. След огромното изобилие на Кампо деи Фиори като че ли бях забравил каква оскъдица ме чака в супермаркета на малък южняшки град. Но аз съм доста изобретателен, що се отнася до готвенето, затова купих боб, зеленчуци и свински ребра и забързах към къщата на татко, за да ги приготвя.
Братята ми, също уморени от атмосферата в болничната чакалня, ме наобиколиха в кухнята. Баща ми продължаваше трезвото си бдение в компанията на доктор Питс и отец Джуд. Докато белех картофите, изведнъж се сетих, че откакто съм пристигнал, не съм чувал гласа на Лия. Бях се обадил два пъти, но все след като си бе легнала. Погледнах часовника на стената и видях, че много скоро в Рим ще е полунощ.
— Поканихте ли Джон Хардин на вечеря? — попитах, докато набирах номера от кухнята.
— Разбира се — каза Тий и отпи от бирата си. — И знаеш ли какво ми отвърна: „Джак да си гледа работата, не съм умрял за кулинарните му измишльотини.“
— Негова си работа. От това само той губи — казах и в този момент се обади телефонистката, на която продиктувах номера на кредитната си карта, кода на Италия, после на Рим и най-накрая номера на моя апартамент на Пиаца Фарнезе.
Телефонът иззвъня два пъти, преди да чуя гласа на Лия.
— Татко!
— Здравей, хлапе. — Усетих как гърлото ми се стяга от любов към това дете. — Тук съм с част от братята си и те всички те поздравяват.
— Как е баба Луси? Ще се оправи ли?
— Още не се знае. Докторите се надяват, но засега е рано да се каже.
— Ако умре, мога ли да дойда на погребението?
— Да, тогава се качваш на първия самолет, обещавам ти. Мария грижи ли се за теб?
— Разбира се. Но ме кара да ям по много. Направо преяждам. Освен това непрекъснато ме навлича и казва, че куклите ми са болни, защото ги държа леко облечени. Кара ме да се моля за теб. Вчера запалихме три свещи в три различни църкви за твоята майка.
— Хубаво сте направили. Как върви училището? Как е сестра Розария? Как са нашите познайници от площада?
— Всички са добре, татко — отвърна Лия, после гласът й спадна с един регистър.
— Снощи ми се обадиха родителите на мама. Говорихме надълго и нашироко.
Сърцето ми спря.
— И какво ти казаха?
— Дядо не каза почти нищо. Разплака се, като чу гласа ми. После баба Фокс взе слушалката от него. Тя е толкова мила. Толкова сладка. Каза, че се надява да те видят, докато си у дома. Ще се срещнеш ли с тях?
— Ако имам време — казах. — Това няма да е много лесно, Лия. Дядо Фокс никак не ме обича. И никога не ме е обичал.
— В библиотеката намерих един албум със снимки. И там има двама души, застанали на брега на река. Това ли са родителите на моята майка? Това ли са баба и дядо?
— Сещам се за коя снимка говориш — казах. — Да, това са.
— Изглеждат много приятни хора.
— Да, така изглеждат.
— Марта се обади тази вечер — продължи Лия. — Боеше се, че ще побеснееш, като разбереш, че е дала нашия номер на родителите си.
— Наистина, не мога да кажа, че съм особено доволен, но по всичко личи, че този месец ни върви на семейни разправии от всякакъв род. Нещо ще става, Лия. А когато нещо има да става, не можеш да го спреш.
— Някой пита ли за мен? Искат ли да ме видят?