Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Докторе, запознайте се. Това е Джон Хардин — каза Тий. — Може би сте учили за него в Медицинския факултет.
Джон Хардин пристъпи заплашително, но и някак механично към доктор Пейтън.
— Размърдай се, Джак! — каза Дюпре и двамата се спуснахме да пресечем неуверената атака на Джон Хардин срещу доктора. С добре отиграна маневра го пренасочихме към автомата за кока-кола, където Дюпре пусна седемдесет и пет цента и му подаде чашата.
— Предпочитам диетична кола — намуси се Джон Хардин. — Опитвам се да отслабна. В този град всички са тлъсти като свине, затова искам диетична кола.
— Аз ще взема тази — обади се Далас.
Извадих от джоба си куп дребни и започнах да търся монети по двайсет и пет цента. Преобладаваха обаче италианските.
— Какво е това? — заинтересува се Джон Хардин, взе една италианска монета от дланта ми и я вдигна срещу светлината.
— Това са хиляда лири — отвърнах. — На монета.
— Каква тъпа страна- рече той. — Нямат ли монети по четвърт?
Джон Хардин пусна италианската пара в автомата и тя падна, без да задейства системата.
— Нищо не струва. Дори машината не я иска.
Но поне за момента монетата свърши добра работа — отклони вниманието на Джон Хардин.
Докторът ни изгледа и от погледа му разбрах, че нашата непредсказуемост и сприхавост очевидно го изнервят.
— Мисис Питс има висока температура — каза доктор Пейтън и при това съобщение стаята утихна. — Формално погледнато, Джон Хардин е прав, като казва, че убивам майка ви. Предписал съм й възможно най-силната химиотерапия. Количеството на белите й кръвни телца расте застрашително. Животът й е в опасност. Може да умре всеки миг. Разбира се, опитвам се да предотвратя това. Но не знам дали ще успея.
— Ха! — изрева Джон Хардин и пак се нахвърли срещу младия доктор, като заплашително размахваше показалеца си. — Вие всички го чухте какво каза. Сам си призна, че за нищо не го бива. Току-що си призна, че той не прави нищо друго, освен да я убива. След мен, братя! Трябва да спасим живота на мама.
— Успокой се, Джон Хардин, или те качвам на колата и право на Бул Стрийт — уплаши го Дюпре само със споменаването на улицата, където се намираше психиатрията.
— Ама, Дюпре, нали го чу — разпери ръце Джон Хардин. — Той просто убива мама. Сам го каза.
— Опитва се да й спаси живота — каза Дюпре натъртено. — Нека поне не му пречим.
Съдията се поизкашля от отсрещния ъгъл и разговорът в наелектризираната от емоции зала отново се измести в друга плоскост.
— Господ така е решил да накаже Луси, задето ме напусна — заяви негова светлост и всички утихнаха. — Това е, което заслужава. Нито повече, нито по-малко.
Бях решил да стискам зъби и да не се намесвам, но при тази реплика не издържах.
— Ей, баща ми, какво ще кажеш да млъкнеш? Нито повече, нито по-малко, а?
— Хич не се опитвай да ме сплашваш — отвърна ми той. — В Америка свободата на словото е под защитата на конституцията, поне така пише в книгите, които чета в библиотеката. Към това можеш да прибавиш и факта, че съм въоръжен.
Доктор Питс и доктор Пейтън го зяпнаха с отворени уста, а съдията Маккол посрещна изумените им погледи без злоба, със съвършено хладнокръвие.
— Доктор Пейтън, той се шегува — увери го Тий. — Папа не притежава оръжие.
При тези думи татко извади пистолет от завързан на глезена му кобур и започна предизвикателно да го върти на пръста си — жива пародия на големите гангстери. Далас прекоси стаята, грабна пистолета от ръцете му, отвори барабана му и показа на всички, че не е зареден.
— Внасянето на оръжие в болницата е забранено — каза доктор Пейтън и въздъхна с облекчение.
— Имам значка на заместник-шериф — каза съдията и извади портфейла си. — Това означава, че мога да нося оръжие в целия окръг Уотърфорд, така че, синко, върни оръжието на законния му собственик.
— После ще ти го дам — каза Далас. — Изнервям се, като те гледам как го размахваш в трезво състояние. Иначе много се радвам, че притежаването на оръжие е разрешено в тази страна, за да могат пияници като татко свободно да се упражняват в бързо изваждане на револвера си.
— Така плашим индианците — опита да се пошегува негова светлост, но не успя да умилостиви ядосаните си синове.
Тръгнах по коридора с желанието да остана насаме със себе си, но чух стъпките на доктор Питс зад гърба си. Продължихме заедно, докато излязохме през задния вход. Въпреки че той продължаваше да се чувства неловко в мое присъствие, неговата загриженост и тревога за живота на мама ме трогна.