Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Средните по възраст Чудеса. — Уест кимна. — И казваш, Лили вече може да чете записите за тях?
— Да. В резултат на което разбрахме за няколко много сериозни проблема.
И Магьосника разказа на Уест за какво става дума.
Уест го изслуша смръщен и дълбоко замислен.
— По дяволите… — каза накрая. — Искам среща с всички в салона. Време е да вземем някои трудни решения.
Екипът се събра в основния салон на „Халикарнас“.
Седнаха в широк кръг по седалките пред работните места по стените. Дори Скай Монстър се появи, преценил, че е безопасно да остави за известно време самолета на автопилот.
Уест взе думата.
— Окей, ето как стоят засега нещата. Губим с нула на две след два опита. В предишните две мисии бяха открити три от частите на Пирамидиона, но ние не разполагаме с нито една от тях… Само че още не сме съвсем мъртви. Може и да нямаме в ръцете си нито една част, но докато можем да ги виждаме и да събираме изписаното върху тях, все още имаме шанс, та макар и малък.
— Много, мноооого малък — уточни Стреч.
Уест му хвърли поглед, способен да вледени вода.
Стреч побърза да се поправи:
— Извинявам се. Продължи, ако обичаш.
И Уест го направи:
— Дотук Текстът на Калимах бе отличен водач. Преведе ни прецизно до частите от Колоса, от Фара и от Мавзолея… Но сега — сериозно продължи той, — сега Лили успя да преведе следващите два записа и се оказва, че имаме проблем.
Щракна един ключ и на спуснатия до стената екран се появиха следващите два записа от Текста на Калимах. Съдържанието им бе следното:
Зоуи първа забеляза проблема.
— Няма за какво да се заловим — обади се Фъзи.
— Нещо повече — допълни Стреч. — Създателите на първия куплет дори не знаят къде е отишла статуята на Зевс. Това е абсолютно задънена улица.
— Ти винаги се залавяш за негативното, нали, израилтянино? — озъби се Мечо Пух. — След всичко, което направиха Магьосника и Ловеца, продължаваш да нямаш вяра в тях, така ли?
— Вярвам само в онова, което е постижимо — отвърна рязко Стреч.
— Господа… спокойствие — намеси се Магьосника. После се обърна към Стреч. — Бенджамин, улицата не е „абсолютно задънена“. Затворена — може би, но не абсолютно. Стиховете за Зевс действително са разочароващи, понеже не ни предлагат индикации към местоположението на неговата част. От друга страна, тези за Храма на Артемида — богинята на лова и според гръцката митология сестра на Аполон — са доста ясни относно местоположението на тази част от Пирамидиона. В тях се казва, че благодарение на усилията на неговите жреци през вековете, частта от Артемида никога не е преставала да бъде притежание на култа към Амон Ра. И дори ни дава точното място: в най-високия храм на култа към Амон Ра. За нещастие това почти сигурно означава, че тази част вече е в ръцете на европейските ни конкуренти.
— Какво искаш да кажеш? — обади се Скай Монстър. — Не знаех, че Култът към Амон Ра продължава да съществува. Мислех, че това е отдавна забравена история. Какво е и къде е „най-високият му храм“?
— Скай Монстър — отговори му Магьосника, — култът към Амон Ра го има и е в цветущо здраве. Бих казал дори, че е една от най-широко разпространените религии в съвременния свят.
— Религия ли? — изненада се Дългоух. — Коя?