Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Казва се молла Мустафа Заид… — започна Уест.
— О-о-о… не! Това е възмутително. — Стреч чак скочи.
— Черният молла от Кабул… — ахна Мечо Пух.
Уест обясни на останалите.
— Заид е саудитски арабин по рождение, но има връзки с десетки ислямистки фундаменталистки терористични групи по света и по-конкретно в Пакистан, Судан и Афганистан, където е бил под закрилата на талибаните до 11 септември 2001. Правоспособен молла, той преподава фундаменталистко ислямско учение…
— Той е убиец — прекъсна го с озлобление Стреч, — отговорен за смъртта на поне десетима агенти на Мосад. Заид фигурира в Червения списък от петнайсет години. — Червеният списък на Мосад беше списък на терористи, които всеки агент на Мосад имаше право да застреля, ако ги засече където и да било по света.
— Щом Мосад не може да го намери, как, за бога, ще можем да го намерим ние, особено при този недостиг на време? — недоумяващо попита Зоуи.
Уест погледна Стреч, после каза:
— О, Мосад прекрасно знае местонахождението му, само че там е недостъпен за тях.
— Къде в такъв случай се намира? — настоя да научи Мечо Пух.
Уест се обърна към Стреч.
Стреч отговори с такова нежелание, че сякаш изръмжа:
— Мустафа Заид беше задържан от американската армия по време на операция „Трайна свобода“ при нахлуването в Афганистан след 11 септември — операцията, която събори режима на талибаните. В началото на 2002 Мустафа Заид бе откаран в „Лагер Екс-Рей“, временния арест за терористи в Гуантанамо, Куба. И оттогава е там.
— Гуантанамо — повтори Зоуи. — Куба. Най-сериозно охраняваната, най-надеждната военна база в целия свят. И какво… трябва да се вмъкнем в нея и да се измъкнем, като отведем с нас прочут и строго пазен терорист?
— Военноморска база „Гуантанамо Бей“ — отговори Уест — е построена с оглед на две цели: да попречи на кубинците да си я върнат и да задържи затворниците там. Оръжията й са насочени към сушата и навътре. Това ни оставя единствената възможност да заходим откъм морето.
— Извинявам се — въздъхна Зоуи, — но наистина ли смяташ, че можеш да се промъкнеш незабелязано в „Гуантанамо Бей“ и да измъкнеш един от нейните затворници?
— Не — отговори Уест. — Изобщо не разчитам да се промъкна незабелязано. Напротив, предлагам да направим единственото, което американците най-малко биха очаквали: да нападнем „Гуантанамо Бей“ фронтално.
Трета мисия
Битката при „Гуантанамо Бей“
„Гуантанамо Бей“, Куба
17 март 2006
3 дни преди настъпването на Тартар
17 март 2006, 03:35
3 дни преди настъпването на Тартар
Военноморската база „Гуантанамо Бей“ е истински исторически парадокс.
Създадена е в резултат на два договора между Съединените щати и Куба, сключени в началото на 20-и век, когато Куба просто няма правото на мнение, след което кубинците по същество дават под наем малко парче земя на югоизточното си крайбрежие за смехотворната сума от $4085 (споменатата в договора стойност е „$2000 в злато“) годишно.
Понеже договорът може да бъде прекратен само при съгласие и на двете страни — и тъй като САЩ нямат никакво намерение да дават съгласие за подобно прекратяване — в крайна сметка нещата се свеждат до съществуването на постоянно действащ американски военен форпост на кубинска земя.
Самият залив Гуантанамо се намира във възможно най-южната част на острова, отворен е към Карибско море и гледа встрани от Америка. Американската база е разположена от двете страни на залива и е много малка — може би шест километра широка и десет дълга — а начупената брегова линия едва ли надвишава общо 25 километра.
Освен всичко това най-известната й характеристика (ако се изключи заснемането тук на част от филма „Доблестни мъже“ с участието на Том Круз) е в особения й статут по отношение на международните закони: от гледна точка на международните закони, базата „Гуантанамо Бей“ не съществува. Тя пребивава в забравена от закона правна дупка, напълно освободена от ограниченията на Женевските конвенции и други създаващи излишни главоболия международни договорености.
И именно това, разбира се, бе основното съображение. Съединените щати да я изберат за затвор за 700-те лишени от поданство бойци, пленени в Афганистан по време на операция „Трайна свобода“.