Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Какво?!
— Нали знаеш: „Излъжи ме веднъж — срам за теб. Излъжи ме втори път — срам за мен“ — натъртено каза Уест. — Защото вече втори път Джуда и американците се появяват на мястото, където се намираме, само часове след като сме пристигнали. Съгласен съм, че в Судан имаше място за съмнения, понеже по принцип те биха могли да проследят дотам и европейците. Но Тунис… Тунис е съвсем различна история. Първо, европейците не се появиха в Тунис. Второ, дори да приемем, че Джуда разполага със свое копие от Текста на Калимах, той пак не би могъл да намери Убежището на Хамилкар. Защото това може да стане само с помощта на Евклидовите инструкции, а единственият екземпляр от тях е в наши ръце. И въпреки това те пак се появиха по петите ни. Изводът е, че някой от екипа ги насочва. Или излъчва сигнал за проследяване, или по някакъв начин е съобщил на Джуда къде се намираме.
Лицето на Магьосника посърна. Мисълта, че сред тях има предател, му причиняваше физическа болка — той имаше чувството, че всички са като едно голямо семейство.
— Джак… работим с тези хора вече десета година. Как може някой от тях да застраши мисията ни сега?
— Стреч не е с нас от десет години. Няма нужда да ти напомням, че той се присъедини само преди три. И не беше част от първоначално сглобения екип. Натресе ни се, без да ни пита, нали? На всичко отгоре представлява Израел, а не коалицията на малките държави.
— Но той стана част от екипа, Джак — каза Магьосника. — Всички знаем, че между него и Мечо Пух има по-особени отношения, но те не са на личностна основа. Искам да кажа, че общо взето, той добре се вписа.
— Вписал се… Ако не комуникира тайно от нас с Мосад, ще си изям каската — ядосано отговори Уест.
— Хммм… това може би е вярно.
Уест реши да предложи друга възможност:
— А Мечо Пух? Арабският свят изостава от Запада с петстотин години. Те биха дали мило и драго да сложат ръка върху Пирамидиона, а бащата на Пух, шейхът, много енергично държеше Обединените арабски емирства да са част от тази мисия.
— Остави това, Джак, Мечо Пух би застанал на пътя на автобус, ако това би спасило Лили. Друго предположение?
— Дългоух тренираше при Джуда в Коронадо, Щатите, няколко месеца преди началото на нашата мисия…
— Товарен влак — простичко отговори Магьосника.
— Това пък какво означава?
— Ако Мечо Пух би спрял с тялото си засилил се автобус, за да спаси Лили, Дългоух би се изправил пред товарен влак заради нея. Освен това, доколкото си спомням, ти самият някога си бил във военноморската база в Коронадо и дори си изкарал цял курс на обучение под ръководството на Маршал Джуда и ГЕС. Да не говорим за мистериозната ви съвместна работа по време на Пустинна буря.
Уест се отпусна на стола и отново премисли възможностите.
Проблемът с многонационалните екипи като техния бе в мотивацията на отделните му членове — човек никога не може да е сигурен дали всеки гледа на общата цел като на своя лична.
— Макс… Моментът е достатъчно труден и без всичко това. Изправени сме пред две от суперсилите в света. Висим на нокти. — Той пое дълбоко дъх. — Не мога да повярвам, че се налага да направя… устата ми не се отваря да го изговоря… че трябва да следя собствените си хора. Макс, искам да създадеш микровълнова комуникационна мрежа около този самолет. Мрежа, която да прихваща всички изходящи и постъпващи сигнали. Ако някой направи опит да се свърже с външния свят, искам да разбера това на секундата. Тази пробойна трябва да бъде запушена. Ще се справиш ли?
— Да, естествено.
— Това засега си остава между нас. И ще наблюдаваме изкъсо останалите.
Магьосника кимна, но каза:
— Имам още един проблем за теб.
— Да? — Уест уморено разтърка чело.
— Докато ти се измъкваше от Тунис с германската подводница, помолих Лили пак да поработи с Текста на Калимах. Странно, но тя казва, че езикът на текста става все по-труден и по-труден. Едновременно с това продължава да развива уменията си: фрагменти, които до вчера нищо не са й говорили, днес неочаквано придобиват смисъл пред очите й. Създава се впечатлението, че самият език на текста решава вместо нас в какъв ред можем да намираме частите.
— Добре. И?
— Тя прочете трите следващи записа — първият бе за Мавзолея, в него просто се казва: „Лежа редом с Фара“. Така… Следващите два се отнасят съответно до Статуята на Зевс в Олимпия и Храма на Артемида в Ефес… Като се имат предвид онези, които вече намерихме, новите записи образуват странна схема: Текстът ни води през Седемте чудеса на древния свят, като започва от най-новото към най-старото. Първи беше Колосът, който е построен последен, след това идва Фарът, после Мавзолеят. Следващите две — Статуята на Зевс и Храмът на Артемида — са поредните в хронологическата верига, вървяща към отдалеченото минало.