Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
макар изгнаник клет, макар дори роден
във люлка кървава като сред скръб коварна,
аз съм щастлив човек, защото сте ми вярна
и ме обичате, защото с благослов
над моето чело поръсихте любов!
ДОНЯ СОЛ (наведена над лицето му)
Ернани!
ЕРНАНИ
Господ-бог премного ме почете!
Над пропастта ми той постави нежно цвете.
(Става.)
Не разговарям с вас във тоя мрак дълбок,
а с вечното небе и със самия бог!
ДОНЯ СОЛ
Да тръгнем, мили!
ЕРНАНИ
Не! Престъпно е… Мълчете!
Да падна в пропастта с откъснатото цвете?!
Иди си! Стига ми, че дъхнах аромат.
Свържи живота си, от мен превърнат в ад,
дори със стареца… Ернани си отива.
Аз влизам пак в нощта, ти остани щастлива!
ДОНЯ СОЛ
Не, с теб ще дойда аз! Да имам късче там
от смъртния ти плащ…
ЕРНАНИ (притиска я в прегръдките си)
О, нека тръгна сам!
(Откъсва се от нея с конвулсивно движение.)
ДОНЯ СОЛ (с болка, скръствайки молитвено ръце)
Ернани! Бягаш ли? Ти значи ме увлече,
плени едно сърце и го отблъскваш вече!
След толкова любов и болка, и тъга
защо да не умра щастлива с теб сега?
ЕРНАНИ
Аз съм прокуденик… И гибел предвещавам.
ДОНЯ СОЛ
Неблагодарник си!
ЕРНАНИ (връща се)
Добре. Добре. Оставам…
Ти искаш, ето ме! Ела до мен, ела!
Ще бъда дълго с теб, щом ти го пожела.
Да ги забравим днес!
Сядат на една пейка.
Седни на тоя камък!
(Сяда в нозете й.)
Очите ти горят и ме обливат с пламък.
Запей ми тази нощ под лунните лъчи!
Ти тъй ми пееше със сълзи на очи.
Да бъдем радостни! Препълнената чаша
да вкусим заедно! Минутата е наша…
Поговори ми пак! О, миг незаменим!
Да бъда все така и влюбен, и любим!
Да бъдем с теб сами! О, миг безкрайно светъл!
Да шепнем за любов по тъмно, без свидетел!
Аз искам да заспя на твойта скъпа гръд.
О, моя красота! О, доня Сол!
Звън на далечни камбани.
ДОНЯ СОЛ (става уплашена)
Звънят…
Тревога! Чуваш ли?
ЕРНАНИ (продължава да лежи в нозете й)
Камбаните защо са?
За нашта сватба звън…
Звънът от камбаните се усилва. Неясни викове, факли и светлини от всички прозорци, върху покривите, по всички улици.
ДОНЯ СОЛ
Виж, светна Сарагоса!
О, бягай! Боже мой!
ЕРНАНИ (приповдига се)
И факли в наша чест!
ДОНЯ СОЛ
Не! Сватба с мъртъвци! Гробовна сватба днес…
Звън на оръжие. Викове.
ЕРНАНИ (пак ляга върху каменната пейка)
Заспи до мен!
ЕДИН ПЛАНИНЕЦ (изтичва със сабя в ръка)
Сеньор, тълпа стрелци напада,
отвсякъде тече, нахлува по площада…
Тревога! Бягайте!
Ернани става.
ДОНЯ СОЛ (бледна)
Да, бягайте отвъд!
ПЛАНИНЕЦЪТ
На помощ!
ЕРНАНИ (на Планинеца)
Ето ме!
СМЪТНИ ВИКОВЕ (отвън)
Смърт на бандита! Смърт!
ЕРНАНИ (на Планинеца)
Дай шпагата!
(На Доня Сол.)
Прости!
ДОНЯ СОЛ
Убих те аз самата!