Избрани творби в осем тома (Том 6)

ДОН РУИ (става и отива към нея)

                                Чуй! Човекът няма сили

да се владее сам, когато като стар

се влюби… Той е зъл, ревнив — и няма цяр!

Защото хубостта и младостта небрежна

му вдъхват само страх и болка безнадеждна.

Защото завистта към някакъв младеж

му носи само срам… Любовният копнеж

го буди с пламъци, сърцето му пленява,

запазва млад духа, а тялото забравя!

Щом видя млад пастир — да, спомням си това!

Той пее, а пък аз замислено вървя:

той — сред зелен простор, аз — в глъхнали алеи,

тогава си шептя: „От мойте кули вее

и старост, и тъга…“ С готовност бих ги дал,

бих дал нивя, горд без капчица печал,

бих дал стадата си, бих дал развалините,

рода си, герба си и мойте знаменити,

почитани деди, които ме зоват,

за младото сърце, за прост овчарски кът.

О, той е тъмнокос и като тебе с ясен

и хубав поглед… Ти би казала: „Прекрасен!“

Разбирам, мислиш ти, че аз съм вече стар

и титлата херцог за тебе няма чар.

Да, ясно ми е… Виж как силно аз те любя!

Бих всичко дал пред теб да бъда млад и хубав!

Безсмислени мечти! Да бъда хубав, млад,

а дълго преди теб ще спя в гробовен хлад.