Възкресяване

Бях придърпал Морс до вратата и не исках да загубя завоюваната територия. Побутнах го и подхвърлих:

— Да си поговорим на чист въздух.

Той ми позволи да го изведа навън. В дъното на служебния паркинг имаше павилион за закуски и ръждясали маси под прокъсани чадъри. Взех голяма кока-кола и му я подадох. Ръката му трепереше и малко от напитката се изля на масата, после той пресуши половината чаша. Остави я на масата и притисна длан до челото си:

— Мамка му, не биваше да пия на един дъх студено газирано! Сякаш ми се забива пирон в главата.

— Да — измънках. Сетих се как стоях гол под бледата лунна светлина и забождах вилицата във вените си. Нещо стана. Нещо стана с мен, изглежда, и с Кати Морс.

— Какво се е случило? Защо сте разстроен?

— Заради шлякавата снимка, която онзи е дал на Кати. Тя я показа на всички. Приятелките ѝ взеха да се майтапят с нея, обаче не ѝ пукаше. Казваше гордо: „Това съм истинската аз, така изглеждам всъщност.“ Една вечер се опитах да ѝ избия тази лудост от главата, ама майка ѝ рече да не я закачам, щяло да ѝ мине. И наистина два-три дни остави фотото вкъщи, не го мъкнеше във фризьорското училище. Рекохме си, че се е вразумила.

Само че сгрешили. На седми октомври, три дни преди този разговор, Кати влязла в „Бижутерия — Дж. Дейвид“ в град Броукън Ароу, намиращ се югоизточно от Тулса. Носела пазарска чанта. И двамата продавачи я познали, защото била идвала няколко пъти в магазина след звездното си участие в представлението на Джейкъбс. Единият я попитал с какво да ѝ услужи. Тя префучала край него, без да продума, и се приближила до витрината с най-скъпите бижута. Извадила от чантата чук и разбила с него стъклото. Алармата надала вой, обаче Кати не ѝ обърнала внимание, бръкнала във витрината и без да трепне от порязванията — две дълбоки рани, които после зашили в болницата („И белези ще ѝ останат“ — жалваше се баща ѝ), — извадила диамантени обеци.

— Мои са — обяснила преспокойно. — Отиват на балната ми рокля.