Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
Тя обаче проговори. Думите излизаха от дупка, пълна със съсиреци и счупени зъби.
— Да не ѝ надуеш корема на задната седалка на колата!
Майка ми кимаше с глава като кукла на вентрилоквист, а от мухлясалата торта излизаха още и още огромни черни мравки.
Опитах се да вдигна ръце, за да закрия очите си, но не можех да ги мръдна — бяха твърде тежки и висяха безжизнено. Зад гърба ми предпоследното стъпало на верандата пак издаде злобния си стон. Две проскърцвания. Двама нови пришълци. Знаех кои са.
— Не! — извиках. — Не мога повече! Моля ви, не мога.
Но Патси Джейкъбс стовари ръка на рамото ми, а Мори Лепката обгърна краката ми над коленете.
— Нещо стана — прошепна Патси в ухото ми. Кичур от косата ѝ погъделичка бузата ми. Знаех, че виси от скалпа ѝ ранен при катастрофата.
— Нещо стана — съгласи се Мори и прегърна коленете ми по-здраво.
После всички запяха. Песента беше „Честит рожден ден“, но думите бяха различни.
— Нещо стана… СЪС ТЕБ! Нещо стана… СЪС ТЕБ! Нещо стана, скъпи Джейми, нещо стана СЪС ТЕЕЕБ!
В този момент започнах да крещя.
Сънувах този сън за първи път във влака на път за Денвър. За щастие на спътниците ми от същия вагон крясъците ми звучаха за външния свят като сподавени гърлени стонове. През следващите двайсет години този сън ме споходи повече от двайсет пъти. Неизменно се събуждах с една и съща паническа мисъл: „Нещо стана.“
По това време Анди беше още жив. Започнах да му се обаждам и да го убеждавам да си провери простатата. Отначало приемаше думите ми с присмех, после с раздразнение. Изтъкваше, че баща ни е здрав като кон и ще живее поне още двайсет години.
— Може би — отвръщах, — но мама почина от рак млада. И баба ни си е отишла от рак.
— Ако не знаеш, да ти кажа, че и двете не са имали простати.
— За боговете на наследствеността това едва ли има някакво значение — възразих. — Те изпращат рака там, където ще бъде най-добре приет. За бога, върви да те прегледат, какъв ти е проблемът? Един пръст в задника и толкова, за десет секунди си готов. За девствеността си ли се притесняваш? Няма нужда, освен ако не усетиш и двете ръце на доктора на раменете си.
— Ще отида на профилактичен преглед, когато навърша петдесет — отсече той. — Това е препоръката на лекарите и това смятам да направя, точка. Радвам се, че се взе в ръце, Джейми. Радвам се, че вече имаш сериозна работа в музикалния бизнес като зрял човек. Но това не ти дава право да ме напътстваш в живота. Мен Бог ме ръководи.
„На петдесет ще бъде твърде късно — си помислих. — Докато навършиш петдесет, ракът ще е пуснал пипалата си.“
Тъй като обичах брат си (макар че по скромното ми мнение беше станал умерено досаден набожен правоверник), реших да пробвам с обходна атака и се обърнах към Франсин, жена му. С нея можех да споделя това, на което Анди щеше да се изсмее — че имам предчувствие и то е много силно. Моля те, Франсин, моля те накарай го да си прегледа простатата.
Накрая той отстъпи („Само за да млъкнете с жена ми!“) и си направи ПСА тест малко след като навърши четирийсет и седем, мърморейки, че това изследване е ненадеждно. Може би, но дори за човек като него, който мрази лекарите и цитира Библията нонстоп, беше трудно да оспори резултата: всичко беше ясно. Последва преглед при уролог в Луистън, после операция. Три години по-късно лекарите обявиха, че е преборил рака. Година след това — на петдесет и една годишна възраст — както си поливаше моравата, Анди получи инсулт и преди линейката да стигне до болницата, беше вече в ръцете на Исус. Това стана в едно градче на север от Ню Йорк, където го погребаха. В Харлоу не се състоя траурна церемония. И по-добре. Връщах се там достатъчно често в сънищата си, които бяха страничен ефект от лечението на Джейкъбс за наркомания. Не се съмнявах в това.
Събудих се за пореден път от този сън в един слънчев юнски понеделник на 2008. Лежах и десет минути се опитвах да се овладея. Постепенно дишането ми се успокои и преодолях натрапчивата мисъл, че ако си отворя устата, ще започна да повтарям „Нещо стана, нещо стана“ до безкрай. Напомних си, че съм се отървавал от наркотиците и това е най-важното от всичко, защото ми е дало нов, по-добър живот. Кошмарите сега се появяваха по-рядко и поне от четири години не се беше случвало да забивам вилица в ръката си в сомнамбулски унес (последния път беше шпатула, така че нямаше наранявания). „Все едно е малък белег, останал ми след операция“ — си казвах и обикновено успявах да се убедя, че това е дреболия. Само непосредствено след преживяването чувствах, че зад съня ми се спотайва нещо, някаква зла сила. Женска по природа. Бях сигурен в това дори тогава.