Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
Както и електричеството му.
Призори на 3 октомври, малко след като панаирът в Тулса затвори врати до следващата година, изпитах още един вторичен ефект от електрическия ток, с който Джейкъбс беше разтърсил мозъка ми. С надницата, която ми плащаше (доста щедра за работата ми като негов асистент), си бях взел стая в един пансион на четири пресечки от панаира. Беше ясно, че Джейкъб предпочита да е сам в кемпера, каквито и симпатии да изпитваше към мен (ако изпитваше симпатии), пък и беше крайно време да му освободя леглото.
Прибрах се в квартирата към полунощ, около час след края на последното представление за вечерта, и заспах веднага. Почти винаги заспивах бързо. Откакто се бях изчистил от хероина, нямах проблеми със съня. Но през тази нощ се събудих след два часа — намирах се в буренясалия заден двор на пансиона. В небето сияеше леденият лунен сърп. Под него стоеше Джейми Мортън — гол, само с един чорап, около бицепса му беше пристегнат гумен маркуч. Нямам представа откъде се беше взел, но вените ми бяха издути като въжета — идеални за боцкане, а ръката ми под маркуча беше бледа, студена и безжизнена.
— Нещо стана — промълвих.
Стисках вилица (кой знае откъде я бях взел) и отново, и отново я забивах в изпъкналите вени над турникета. От местата на убожданията — най-малко десетина — капеше кръв.
— Нещо. Стана. Нещо стана. О, майко, нещо стана. Нещо, нещо.
Заповядах си да престана, но не можах. Не бях извън контрол, а извън собствения си контрол. Сетих се за електрическия Исус, който се плъзгаше по Езерото на мира. Сега приличах на него.
— Нещо.
Бодване с вилицата.
— Нещо стана.
Бодване, бодване.
— Нещо.
Изплезих език и го прехапах. Чух отново силното изпукване — този път не до ухото, а някъде в главата ми. Непреодолимото желание да повтарям едни и същи думи и да се бода внезапно изчезна. Вилицата се изплъзна от юмрука ми. Развързах импровизирания турникет и ръката ми изтръпна, когато кръвта потече по вените.
Погледнах луната. Треперех и се питах кой или какво ме беше завладяло преди малко. Защото определено бях под нечия власт. Върнах се в стаята си (слава богу, никой не видя как се размотавам гол из двора) и открих, че съм настъпил стъкло и съм се порязал доста дълбоко. Би трябвало това да ме събуди, само че не беше. Защо? Защото не спях. Бях сигурен. Нещо ме извади от тялото ми и се всели в него, управлявайки го като кола.
Почистих раната и си легнах. Не споменах на Джейкъбс за случилото се — нямаше смисъл да го разказвам. Той щеше да ми намекне, че порезна рана вследствие на малка среднощна разходка е нищо работа в сравнение с чудотворно излекуване от тежка наркомания. И щеше да е прав. И все пак…
Нещо стана.
През тази година закриването на панаира в Тулса щеше да е през октомври. Появих се в кемпера на Джейкъбс към пет и половина следобед, за да имам достатъчно време да настроя китарата си и да му завържа вратовръзката — нещо, което се беше превърнало в традиция. Докато си играех с възела, на вратата се почука. Чарли се намръщи, но отиде да отвори. Предстояха шест представления, включително финалното в полунощ, и не обичаше да го смущават, докато се подготвя. Плъзна встрани вратата и се сопна:
— Ако не е важно, елате по-къс…
Не можа да довърши, защото фермер с работен гащеризон и с бейзболна шапка (най-вкиснатият „оки“, който съм виждал) му заби юмрук в зъбите. Джейкъбс политна назад, преплете крака, падна и за малко да си удари главата в масата за хранене, при което сигурно щеше да загуби съзнание.
Грубиянът се качи в кемпера, наведе се и сграбчи Джейкъбс за реверите. Беше на неговата възраст, но много по-едър. И вбесен. Казах си, че ще стане напечено. Положението вече не беше розово, обаче можеше да завърши с дълъг престой в болница.
— Заради тебе я гепиха ченгетата! — изкрещя фермерът. — Дяволите да те вземат! Заради тебе ще я осъдят! Досието ѝ ще я преследва до края на живота ѝ. Като консервена кутия, вързана за кучешка опашка!
Без да се замисля, грабнах от мивката празна тенджера и с нея го фраснах по главата. Ударът не беше силен, но селяндурът пусна Джейкъбс и смаяно ме изгледа. Сълзи потекоха по браздите от двете страни на широкия му като човка нос.
Чарли се отдръпна назад, като се подпираше на пода с ръце и се оттласкваше с крака. От долната му устна, разцепена на две места, течеше кръв.