Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Кралицата внимателно намеква, че Беси Блаунт може да отиде с принцеса Мери във Франция, и принцесата веднага пита хубавата Беси дали не би ѝ се понравила възможността да опознае френския двор? Принцеса Мери знае достатъчно добре, че зълва ѝ, кралицата, ще се оттегли в усамотението си преди раждането с по-леко сърце, ако Беси не танцува с краля, докато тя понася родилните си мъки. Но бащата на Беси мигновено отказва честта, предложена на дъщеря му, и ние разбираме, че той се подчинява на краля. Беси не може да напусне двора.
Хващам я за ръката един ден, докато отивам към затъмнената стая на Катерина, а Беси, облечена за лов, тича в обратната посока.
— Беси!
— Не мога да спра, ваша светлост! — изрича тя припряно. — Кралят ме чака. Купил ми е нов кон и трябва да отида да го видя.
— Няма да ви задържам — отвръщам. Разбира се, не мога да я задържа. Никой не може да упражнява никаква власт над избраната фаворитка на краля. — Но исках да ви напомня да не говорите против кралицата. Тя се тревожи, докато е в уединение, а всички клюкарстват толкова много. Няма да забравите, нали, Беси? Не бихте искала да наскърбите кралица Катерина?
— Никога не бих я наскърбила! — възкликва пламенно тя. — Всички ние, почетните дами, я обичаме. Бих направила всичко, за да ѝ служа. А баща ми специално ми поръча да не казвам нищо, което да разтревожи краля.
— Баща ви? — повтарям.
— Каза ми, че ако кралят някога започне да ме разпитва, не бива да говоря нищо за здравето на кралицата, а само да отбележа, че идваме от плодовит род.
— Плодовит род?
— Да — казва тя, доволна, че е запомнила указанието на баща си.
— О, нима? — казвам гневно. — Е, ако баща ви иска безименно копеле в къщата си, това си е негова грижа.
Беси поруменява, очите ѝ бързо се насълзяват, докато се извръща от мен.
— С мен се разпореждат баща ми и кралят на Англия — промърморва тя. — Безсмислено е да ме упреквате, ваша светлост. Едва ли имам право на избор.
Замъкът Доувър, Кент
Есента на 1514 г.
Дворът потегля да придружи принцесата до Доувър и да види как тя отплава със свитата си. След като изчакваме бурите да утихнат, най-после конете и двуколките с огромния гардероб, мебели, вещи, килими и гоблени на Мери са натоварени на борда, най-сетне младата принцеса и дамите ѝ се качват по дъсченото мостче, застават като елегантно облечени мъченици на най-високата палуба и махат на нас, които сме извадили късмета да останем в Англия.
— Сключих прекрасен съюз — заявява Хенри на кралицата, а всичките му приятели и придворни кимат. — А вашият баща, мадам, ще се разкайва за деня, когато се опита да ме направи на глупак. Ще научи кой е по-велик крал. Ще научи кой ще бъде създател и разрушител на кралствата на Европа.
Катерина свежда очи, за да не може той да види проблясъка на гнева ѝ. Виждам я как сключва ръце толкова здраво, че пръстените се впиват в подутите ѝ пръсти.
— Наистина мисля, милорд… — започва тя.
— Няма нужда да мислите — прекъсва я грубо той. — Единственото, което можете да направите за Англия, е да ни дадете син. Аз се разпореждам със страната си, аз се занимавам с мисленето, а вие ще ми родите наследник.
Тя му прави дълбок реверанс, успява да се усмихне. Успява да избегне жадните погледи на придворните, които току-що са чули един Тюдор да се сопва на испанска принцеса, и се обръща да тръгне обратно към замъка Доувър. Вървя на половин крачка зад нея. Когато наближаваме стената, от която се открива изглед към морето, тя се обръща и ме хваща под ръка, сякаш има нужда от тази опора.
— Съжалявам — казвам неубедително, изчервявайки се заради неговата грубост.
Тя леко свива рамене и казва:
— Когато родя син…
Дворецът Гринич, Лондон
Есента на 1514 г.
Кралят преобразява из основи двореца Гринич. Това беше любимият дворец на моята братовчедка, майка му, и аз се разхождам със сегашната кралица там, където се разхождах с предшественичката ѝ, по чакълените пътеки, които се простират успоредно на голямата ширнала се река, когато кралицата спира за миг и поставя длан върху корема си, сякаш е почувствала нещо да се раздвижва дълбоко и мощно.