Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
— Добро утро! — възкликна Маргарет жизнерадостно. Държеше лъскав сребрист чайник в ръка. — Надявам се, че не съм те събудила. Аз съм ранобудна птичка. Винаги съм била такава.
— Аз също — промърмори Лус, мечтаейки си за един душ.
— Навън ли беше?
— Изведох Серена на разходка. Исках да взема храната й и тоалетните си принадлежности от колата. Ъъъ, дали може да използвам банята?
— О, да, разбира се. Банята е надолу по коридора. Оставила съм чисти хавлии.
— Благодаря ти.
Серена изскимтя и погледна многозначително към Лус.
— По-добре първо да нахраня Серена. Маргарет, съжалявам, че те притеснявам още, но случайно да имаш някаква стара купа, която не ти трябва? Трябва да сипя храната й в нещо.
— Ще намеря нещо — отвърна тя, с очевидно нежелание. Порови в един от шкафовете и измъкна оттам пластмасова кутия с капак. Подаде я на Лус. — Задръж я.
Докато Лус хранеше кучето, Маргарет извади купа от китайски порцелан от шкафа, текстилни салфетки от едно чекмедже и лъжици, от друго под него и ги постави грижливо върху двете бели подложки на масата, украсени с бродирани ягоди.
Лус се запита, дали аранжировката беше специално, заради нея или човек като Маргарет използва текстилни салфетки и подложки за закуска всяка сутрин.
— Направих домашна гранола — предложи Маргарет. — Това ми е специалитетът, мисля, че ще ти хареса.
Обърна се и отвори хладилника. Направи бърз оглед, на продуктите вътре и каза:
— Имаме йогурт, пшеничен хляб за тостове, фъстъчено масло, мляко — само обезмаслено, опасявам се. И — отвори една пластмасова кутия, в която явно държеше плодове и зеленчуци — малко боровинки. Мога да направя и яйца, ако искаш.
Откакто Есперанса беше починала, Лус не беше получавала толкова богато предложение за закуска. Само дето баба й никога не използваше американските зърнени закуски и определено нищо обезмаслено. Лус хвърли поглед над рамото на Маргарет към вътрешността на хладилника. Той направо блестеше от чистота. Лавичките не бяха претрупани и върху всяка бяха подредени различни продукти. На едната имаше подредени на равно разстояние помежду си бутилки вода, на другите — няколко кутии сирене, бурканчета със сладко, а на поставките на вратата — различни продукти и кутии с капаци, на които грижливо бяха изписани датите на приготвянето им. Лус изпита необяснимо желание някой ден да има толкова подреден хладилник, като този.
— Гранолата звучи добре, благодаря. И може би малко боровинки. Ако обичаш — добави тя, спомняйки си добрите маниери. После усети агонизиращата болка в черепа си и попита: — Имаш ли кафе?
Маргарет сбърчи нос, с отвращение, докато поставяше млякото и ядките на масата.
— Не, съжалявам. Не пия кафе. Нито нещо друго с кофеин. Правя билков чай в момента. Чудесен е с мед.
Лус помириса уханието и кимна, но вътрешно простена. Цял живот се беше събуждала, от аромата на силното тъмно кафе на Есперанса. Самата тя беше започнала да го пие, още на дванайсет — с много мляко, канела и захар.
— Случайно да имаш горещ шоколад? — осмели се, да попита все пак с надежда.
— Не, съжалявам. Цялата тази захар…
Примирена, Лус завърза Серена за крака на един стол и отиде в безупречно чистата и, разбира се, бяла баня. Взе си бърз душ, после се преоблече в чисти дънки и мека бяла памучна блуза. Сега вече се чувстваше повече като себе си и се върна спокойно в кухнята. Маргарет също се беше преоблякла в униформената си риза и панталони, а косата й беше вдигната, на конска опашка.
Докато сърбаха внимателно билковия чай и закусваха, обмениха малко обща информация за това, къде са родени, за образованието си, за работата си… Маргарет не приличаше, на студената и безразлична жена, която Лус беше видяла за пръв път в градинския офис предишния ден. Тази сутрин беше по-сърдечна, макар и не чак бъбрива, но определено не и толкова сдържана. Очевидно не беше някоя разглезена дебютантка, изявяваща се само по светски събития; беше завършила университета в Канзас, специалност градинарство, после беше получила степен и от бизнес училище, издържайки се изцяло сама. През цялото време на следването си, бе работила почасово и бе спечелила няколко стипендии. Решителността й, явно беше огромна. След дипломирането си беше работила за университета, а по-късно беше получила предложение за работа от „Тайните езера“. През годините беше спестила достатъчно пари, за да си позволи собствено жилище и кола. Лус слушаше, попивайки всяка нейна дума. Независимостта на Маргарет беше пример за нея, такъв беше животът, който си представяше за себе си.