Дъщерята на пеперудите

— Сама ли пътуваш?

— Надявам се, че не. Планът ми е и леля ми да дойде с мен.

— Това е хубаво. Не е добра идея, да се предприема такова пътуване сам, особено такова хубаво момиче, като теб. Просто се увери, че документите ти са изрядни, както и застраховката на колата ти, и се придържай само към главните пътища. Всичко ще бъде наред.

Лус се почувства по-добре от това, че получи окуражаване от някой, който беше извършвал това пътуване много пъти.

Били погледна към дърветата, отрупани с пеперуди.

— Преследвам пеперуди, от десет години и ако съм научил едно нещо от тях, то е, че това, което наричаме „съвпадение“, е по-скоро нещо очаквано, отколкото неочаквано. Мнозина учени и теолози вярват, че всичко, което се случва, може да бъде свързано, с някаква предишна причина, да се направи асоциация с нещо друго. Виж всички тези пеперуди монарх — каза той и вдигна ръка, за да посочи стотиците пеперуди, висящи в плътна маса и разкриващи тъмната сива страна под крилете си.

— Всяка от тях започва това пътуване сама. Но по пътя се събира с други пеперуди, всичките, насочили се в една и съща посока, към едно и също място, по едно и също време. Така, постепенно образуват река от пеперуди монарх, изпълващи небето. А през нощта се струпват заедно по дърветата, за да оформят спящи купове, като тези тук.

— Значи казваш, че и двамата сме на това място, защото следваме пътя на пеперудите монарх и изобщо не е странно, че сме се срещнали.

— Причина и следствие. Това намалява странността на съвпадението.

Лус се подсмихна.

— Но не много.

— Не — призна той и също се засмя. — Има милиони пеперуди. И само аз и ти. Но и двамата сме тук.

Само аз и ти. Лус си помисли, че този коментар прозвуча доста интимно.

— Може би първия път го нарече с правилното име — каза той. — Синхронност. Животът не е поредица от случайни събития, а по-скоро изражение на много по-дълбок и понякога, непонятен ред. — Усмихна се. — С други думи, може би е било предопределено да се срещнем.

Сърцето й трепна, докато изучаваше лицето му, за да провери дали той наистина флиртува с нея. Били просто се усмихна по този загадъчен начин, който тя не можеше да разгадае. Съмняваше се, че иска да каже нещо по-особено с това, но внезапно осъзна, че беше млада жена, сама в полето с хубав мъж. И се стъмваше. Не беше съвсем разумно да флиртува при тези обстоятелства, особено с някой, който съвсем очевидно я привличаше. И въпреки това, независимо от предупрежденията, които мозъкът й изпращаше, тя не се страхуваше от Били Макол.

Погледна надолу към Серена. Кученцето се взираше в нея, с изпъкналите си очи, ясен признак, че е напрегнато и готово да тръгва.

— Предполагам, че тогава ще оставим нашата среща в Мексико на съдбата. Или на съвпадението.