Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Често по това време жената бива “завладяна” от болковото тяло. То има извънредно силен енергиен заряд, който лесно може да ви хвърли в несъзнателно себеотъждествяване с него. Тогава сте обсебени от енергийно поле, което заема вътрешното ви пространство и се преструва, че сте вие, но, разбира е, вие изобщо не сте това. То говори чрез вас, действа чрез вас, мисли чрез вас. Създава негативни ситуации в живота ви, за да може да се захранва с енергия. То иска още болка, в каквато и да е форма. Вече описах този процес. Той може да бъде зловреден и разрушителен. Той е болка — минала болка. Вие не сте това.
Броят на жените, които се доближават до състоянието на пълно съзнание, вече е по-голям от броя на мъжете и през следващите години ще нараства още повече. Мъжете може накрая да ги догонят, но доста време ще има значително различие между съзнанието на мъжете и на жените. Жените си възвръщат функцията, която е тяхно рождено право и поради това я получават по-естествено от мъжете — да служат за мост между проявения свят и Неизявеното, между физическото и духа. Главната ви задача като жена сега е да преобразувате болковото тяло така, че то повече да не застава между вас и истинското ви аз, вашата същност. Разбира се, трябва да се справите и с другото препятствие пред просветлението — мислещия ум, но силното присъствие, което генерирате, когато работите върху болковото тяло, ще ви освободи и от отъждествяването с ума.
Ето първото, което трябва да помните: докато си изграждате самоличност от болката, не можете да се освободите от нея. Докато част от себеусещането ви е вложено в емоционалната болка, несъзнателно ще се противите и ще саботирате всеки опит да я излекувате. Защо? Просто защото искате да се запазите невредими, а болката е станала неделима част от вас. Това е несъзнателен процес и единственият начин да го преодолеете е да го доведете до съзнанието.
Да разберете внезапно, че сте или сте били вкопчени в болката си, може да бъде доста шокиращо прозрение. Още щом го осъзнаете, прекъсвате връзката. Болковото тяло е енергийно поле, почти като истинско същество, което временно се е настанило във вътрешното ви пространство. То е уловена в капан жизнена енергия, енергия, която вече не тече. Разбира се, болковото тяло съществува, защото в миналото са се случили определени неща. То е живото минало във вас и ако се отъждествявате с него, се отъждествявате с миналото. Самоличността на жертва представлява убеждението, че миналото е по-силно от настоящето, а това е противно на истината. Тя е убеждението, че другите и това, което са ви сторили, са причината за това, което сте сега, за емоционалната ви болка, за неспособността ви да бъдете истинското си аз. Истината е, че единствената възможна сила се съдържа в настоящия момент, тя е силата на вашето присъствие. Когато го научите, разбирате също, че сега вие отговаряте за вътрешното си пространство — вие и никой друг, и че миналото не може да надмогне силата на Настоящето.
И така, себеотъждествяването ви пречи да се справите с болковото тяло. Някои жени, които са вече достатъчно съзнаващи, за да се освободят от идентичността си на жертви на лично ниво, все още се държат за нея на колективно ниво: “какво са причинили мъжете на жените”. Прави са — и не са. Прави са, доколкото колективното женско болково тяло наистина до голяма степен се дължи на насилие от страна на мъжете върху жените и на потискането на женското начало на тази планета в продължение на хилядолетия. Грешат обаче, ако извличат самосъзнанието си от този факт и така остават пленници на колективната идентичност на жертви. Ако една жена продължава да се вкопчва в гнева, недоволството и осъждането, значи тя се е вкопчила в своето болково тяло. Може би това ѝ дава успокояващо усещане за идентичност, за солидарност с другите жени, но я държи свързана с миналото и пречи на пълния ѝ достъп до нейната същност и истинска сила. Ако жените се отдръпнат от мъжете, това засилва усещането за отделност и така укрепва егото. А колкото по-силно е егото, толкова по-далеч се намирате от истинската си природа.
Затова не търсете идентичността си в болковото тяло. По-добре го използвайте за просветление. Преобразувайте го в съзнание. Особено подходящо време за това е по време на месечния цикъл. Смятам, че през идните години много жени ще навлязат в състоянието на пълно съзнание именно по това време. Обикновено за повечето жени то е време на несъзнание, тъй като ги превзема колективното женско болково тяло. След като достигнете определено ниво на съзнание обаче, можете да обърнете този процес и вместо несъзнанието да укрепвате съзнанието. Вече описах този основен процес, но нека го проследим отново, този път конкретно във връзка с колективното женско болково тяло.