Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Готова ли си? — попитах.
Тя ме погледна през присвитите си очи.
— Как възнамеряваш да ни пренесеш дотам?
— А може би ти знаеш някой особено хитър начин за промъкваме в Цитаделата?
— За съжаление, не.
— Тогава ще повикам Дяволския Чекрък, за да ни закара.
— Сигурен ли си, че ще е безопасно? Срещала съм се вече с тази твоя… играчка. Не съм убедена, че може да й се има доверие.
— Няма проблеми — казах аз. — Смяташ ли да си приготвиш някакви заклинания, преди да тръгнем?
— Не… Запасите ми са в добро състояние.
— Мандор?
Чух познатото изщракване някъде от дебрите на тогата му.
— Готов съм — каза той.
Извадих Картата на Дяволския Чекрък и се загледах в нея. Съсредоточих се и накрая насочих мислите си към него. Не последва нищо. Опитах отново. Концентрирах се по-усърдно, напрегнах съзнанието си, за да доловя и най-слабия сигнал…
— Вратата — каза Джасра.
Погледнах към вратата, която водеше към коридора, но не забелязах нищо необичайно в нея. Обърнах се отново към Джасра и осъзнах, че тя гледа в друга посока. Върху вратата на спалнята се бе появило слабо сияние. Тя светеше с жълтеникав блясък, който видимо се засилваше. Най-ярко бе петното в центъра й, което най-неочаквано започна да се движи нагоре и надолу.
Дочу се музика, а малко след това и гласа на Чък: „Следете с поглед светлото петно.“
— Спри веднага! — казах аз. — Не му е сега времето!
Музиката утихна, а светлият кръг престана да танцува.
— Извинявай — промърмори Чък. — Исках само да ви развеселя и да ви помогна да изпуснете парата.
— Избрал си неподходящ момент — отвърнах аз. — Искам да ни прехвърлиш във Владението на Четирите Свята.
— А войниците? Люк никакъв го няма.
— Само нас тримата.
— Ами тази, която спи в съседната стая? Срещал съм я и преди. Сетивата ми долавят нещо много странно у нея.
— Предполагам. Тя не е човешко същество. Остави я да поспи.
— Добре тогава. Минете през вратата.
— Хайде — казах аз. Пътьом взех колана си с меча и един кинжал за всеки случай. Наметалото си метнах през рамо.
После се насочих към вратата, а Мандор и Джасра ме последваха. Преминах отвъд, но не се озовах в познатата стая. Вместо това последва временно замайване, а когато сетивата ми се възстановиха от шока, усетих първо студения вятър, който лъхна лицето ми. Миг след това възвърнах и зрението си. Бях застанал на каменист склон под мрачно, оловносиво небе.
Секунди по-късно чух зад себе си възклицанието на Мандор, а после и това на Джасра. Вдясно се простираше огромното ледено поле, а далече вляво се виждаха сиво-сините вълни на бурното море, увенчани с гребени от млечнобяла пяна. Право пред нас димеше и потръпваше черната, напукана почва на вулканичната зона.
— Чък! — извиках аз. — Къде си?
— Тук — чух да казва някой тихо, наведох се и забелязах малко светло кръгче до върха на левия си ботуш.
В далечината се виждаше безлюдният силует на Владението. Този път не забелязах никакво раздвижване под стените му. Осъзнах, че се намираме някъде из скалистите хълмове, вероятно недалеч от мястото, където си бяхме поприказвали сладко с „отшелника“ Дейв.
— От теб се искаше да ни прехвърлиш направо в Цитаделата, отвъд стените на Владението — уточних аз. — Защо сме тук, а не там?
— Нали ти казах, че не харесвам онова място — ми отговори Чък. — Исках да ви дам възможността да се огледате добре, преди да решите къде точно да ви пренеса. Не ми се ще да се излагам за по-дълго на действието на онези зловредни сили.
Продължих да изучавам внимателно Владението. Чак сега забелязах, че около външната стена са се появили две от познатите ми вихрушки с формата на фуния. Те обхождаха бавно стената и ако около нея нямаше ров, сигурно биха се справили съвсем задоволително с подобен пропуск. Двете се движеха на около 180 градуса една от друга спрямо центъра на крепостта. По едно време в едното торнадо нещо проблесна и миг по-късно в сърцевината му се разрази буря със светкавици. Не след дълго тя стихна и същата илюминация се повтори в другия вихър. Ролите им се размениха още няколко пъти, докато аз продължавах да ги следя с поглед.