Вещиците от Йист Енд [bg]

Глава двайсет и четвърта

Ангелът на смъртта

Когато Ингрид пристигна в понеделник сутрин на работа, уведомителното писмо от кмета я чакаше сред останалата поща. Във връзка с ограничаването на средствата градският съвет отново беше съкратил бюджета на библиотеката, което означаваше, че работните часове също ще бъдат съкратени. Както се казва, търкаляха се надолу по склона с пълна сила. А нахалството на кмета нямаше край. Към писмото беше приложил молба, с която искаше Ингрид да подкрепи плана му за продажба на библиотеката пред градския съвет в края на лятото. Самодоволството му и нахалството му бяха абсолютно вбесяващи. Тя смачка писмото и го захвърли в далечния ъгъл на стаята.

Това беше отвратително начало на един ужасен ден. Единственото хубаво нещо беше, че Кейтлин се обади, за да каже, че е болна — така в крайна сметка нямаше да бъде принудена да слуша за всеки детайл от любовната й нощ с Мат. И понеже Ингрид не притежаваше способността на сестра си да заблуждава околните, колегите й бяха достатъчно разбрани, за да се държат по-надалеч. Не беше дори в състояние да се концентрира върху магическите си способности и затова помоли Хъдсън да съобщи на всички, които идваха при нея, да дойдат утре.

Ингрид се отправи към хранилището и отново се зае с разглеждането на загадъчните символи върху плановете на „Феър Хейвън“, които донесе Килиан. Все още чакаше да получи информация от човека, на когото ги беше изпратила по електронната поща. Разглеждайки и другите чертежи, тя откри още символи, чието значение все още си оставаше загадка. Дори се консултира с един от архитектите, който често посещаваше библиотеката — просто, за да се увери, че това не е някакъв ключ, използван отдавна и сега вече забравен. Архитектът само потвърди догадката й, като сподели, че никога не е виждал подобно нещо.

Остави настрана единия чертеж и тогава чу от библиотеката ясен женски глас да произнася настоятелно:

— Съжалявам, но тя трябва да се срещне с мен.

Няколко минути по-късно, Хъдсън влезе при нея с объркан вид, изумени очи и с подозрително спокоен глас й съобщи:

— Трябва да се видиш с нея. — И бързо излезе от стаята. След секунда красива, русокоса девойка пристъпи вътре. Увереността и достойнството, с което го направи, накараха Ингрид моментално да се приготви за отбрана.

Посетителката й бе на около осемнадесет години, със студени зелени очи и дълга права платиненоруса коса, която красиво падаше върху гърба й. Излъчваше власт, сила и богатство, което обкръжаваше онези, които имаха много високи привилегии. Ингрид веднага забеляза, че в тази девойка няма нищо обикновено, защото беше една от Падналите — с аристократичен произход, обезпечен със „синя кръв“; безсмъртен вампир, едно от изгубените деца на Всевишния.