Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Видях, че свети тук — прошепнала тя. — От теб струи светлина.
Приближи се до него и пропълзя в леглото му. Той не знаеше какво прави, хвана я за косата прекалено грубо и я притисна до себе си. Тя лежеше, без да отрони и дума. Вкопчи се в телцето й, притисна лице в шията й и изведнъж заспа.
Потъна в море от сън.
Първия път остана само няколко минути, но след това идваше всяка нощ.
Прегръщаше я, държеше я плътно до себе си и заспиваше, плувнал в пот.
Психическата му нестабилност премина, а Бевърли спря да се лута из коридорите.
И двамата решиха да си тръгнат от „Св. Мария Йерта“, а случилото се по-късно бе мълчаливо и отчаяно споразумение помежду им.
Разбираха, че същината на връзката им трябва да остане тайна, но за пред хората Бевърли получи разрешение от баща си да живее на квартира в отделена част от апартамента на Аксел Рисен в очакване на студентско жилище.
Бевърли Андершон е вече на петнайсет, граничното й разстройство е диагностицирано. Липсва й мярка в отношението към околните и способност да поставя граници. Няма нормален инстинкт за самосъхранение.
В миналото момичета като нея били затваряни в домове за бавноразвиващи се, стерилизирали ги насила или ги лоботомирали от опасения за необуздана сексуалност и разврат.
Все още има момичета като Бевърли, които тръгват подир неподходящи хора с цялото си доверие, а те не им мислят нищо добро.
Но Бевърли е късметлийка с Аксел Рисен. Често си го повтаря: той не е педофил, не иска да я нарани или да печели пари чрез нея. Нужна му е само заради съня му. Често казва, че той ще се ожени за нея, когато порасне достатъчно.
Аксел я оставя да развихря фантазията си около сватбата, защото това я прави доволна и спокойна. Убеждава се, че по този начин я защитава от заобикалящия свят, но, разбира се, знае, че същевременно я използва. Срамува се, но не намира друг изход, страхува се да не бъде сполетян отново от голямото безсъние.
Бевърли излиза с четка за зъби в уста. Кимва към трите цигулки, окачени на стената.
— Защо не свириш на тях? — пита тя.
— Не мога — отговаря той с усмивка.
— Значи ще си висят така? Дай ги на някого, който може.
— Харесват ми, защото съм ги получил от Роберт.
— Почти никога не говориш за брат си.
— Сложно е…
— Той прави цигулки в работилницата си — продължава тя.
— Да, прави цигулки… и свири в камерен оркестър.
— Не може ли да свири на сватбата ни? — пита тя и изтрива пастата за зъби от крайчетата на устните си.
Аксел я поглежда и се надява тя да не долови сковаността на лицето му, когато казва:
— Прекрасна идея.
Чувства как умората го поваля, как приижда на талази, как обхваща тялото и мозъка му. Минава покрай нея, влиза в спалнята и потъва в леглото.
— Спи ми се, аз…
— Жал ми е за теб — казва тя сериозно.
Аксел клати глава.
— Трябва да поспя — обяснява той, готов да заплаче.
Става и изважда една нощница от розов памучен плат.
— Скъпа Бевърли, облечи я.
— Щом искаш.
Тя спира и поглежда голямото платно с маслени бои на Ернст Билгрен, изобразяващо облечена лисица, седнала във фотьойл в буржоазен дом.
— Картината ме плаши — казва тя.
— Така ли?
Бевърли кимва и започва да се съблича.
— Не можеш ли да се преоблечеш в банята?
Тя свива рамене и когато сваля розовия си сутиен, той става, за да не я гледа гола. Отива до картината с лисицата, откача я и я поставя на пода с лице към стената.
Аксел спи сковано и тежко, със сбръчкано лице и стиснати челюсти. Притиснал е здраво момичето до себе си. Изведнъж се събужда, разхлабва прегръдката си и си поема дъх като удавник. Облян е в пот, сърцето му бие силно и тревожно. Запалва нощната лампа. Бевърли спи отпусната като малко дете, с отворена уста и влажно чело.
Отново се сеща за Карл Палмкруна. За последен път се бяха видели на среща на благородниците в Дома на благородниците. Палмкруна беше пиян, държеше се агресивно, дърдореше за различното оръжейно ембарго на ООН, като накрая подхвърли изненадващите думи: „Ако всичко отиде по дяволите, ще постъпя като Алгернон, за да не бера плодовете на кошмара си“.
Аксел угасва лампата, намества се удобно и продължава да мисли за казаното от Палмкруна: „… ще постъпя като Алгернон“. Какво имаше предвид? За какъв кошмар намекваше? Наистина ли беше го казал?