Договорът „Паганини“ [bg]

— Бьорн — казва Пенелопе и спира.

— Бягай — вика той.

Останала без дъх, тя обръща поглед назад към пътя и мисли, че правят грешка. Бьорн спира, тежко дишайки, подпира се на бедрото си за миг и отново тръгва.

— Почакай, той чете мислите ни — казва тя сериозно. — Трябва да постъпим другояче.

Бьорн забавя ход, обръща се и я поглежда, но продължава да върви заднешком.

— Трябва да намерим помощ — казва той.

— Не сега.

Бьорн се връща при нея и я хваща за раменете.

— Пени, може би има само десет минути до най-близката къща, ще се справиш, аз ще ти помогна…

— Трябва да се върнем обратно в гората — прекъсва го тя. — Знам, че съм права.

Сваля лентата си за коса и я хвърля на пътя, после се обръща и тръгва към гората, в посока, обратна на селището.

Бьорн поема след Пенелопе, прекрачва канавката и продължава да върви между дърветата. Тя чува стъпките му след себе си. Настига я и я хваща за ръка.

Бягат един до друг, не твърде бързо, но с всяка минута се отдалечават от пътя, от хората и помощта.

Пътят им внезапно се прекъсва от широка около четирийсет метра река. Задъхани, нагазват в дълбоката до бедрата вода, стигат до отсрещния бряг и продължават да тичат през гората с подгизнали обувки.

След десетина минути Пенелопе отново се забавя. Спира, поема си дъх, вдига поглед и се оглежда. За първи път не усеща смразяващото присъствие на преследвача им.

— Когато бяхме в къщата — казва Бьорн, — защо се провикна да влезе?

— Защото иначе просто щеше да отвори вратата и да влезе, а това бе най-неочакваното за него.

— Но…

— През цялото време се намира една крачка напред — продължава тя. — Ние се уплашихме, а той знае как се държат уплашените хора.

— Не го канят да влезе — добавя Бьорн и уморена усмивка се появява на лицето му.

— Затова и не можехме да продължим към Шиннардал. Трябва постоянно да променяме посоката, да навлизаме все по-навътре в гората.

— Да.

Тя гледа изтощеното му лице, бледите изпръхнали устни.

— Мисля, че трябва да продължим по този начин, за да се спасим. Да мислим различно. Смятам, че вместо да се опитваме да се измъкнем от острова на сушата, трябва да навлезем все по-навътре в архипелага, далече от континенталната част.

— Никой не би постъпил така.

— Имаш ли още сили? — тихо пита тя.

Той кимва и те побягват все по-навътре, отдалечавайки се от пътища, къщи и хора.