Договорът „Паганини“ [bg]

Въздухът на терасата е вече топъл, но все още свеж. По-младият му брат Роберт е отворил вратата на верандата на апартамента си и е седнал в един шезлонг. Още е небръснат, седи отпуснал ръце и се взира в окъпаните в сутрешна роса листа на кестените. Облечен е в поовехтял копринен халат. Същия, който баща им обличаше в съботните утрини.

— Добро утро — казва Роберт.

Аксел кимва, без да поглежда брат си.

— Поправих фиоринито16 на Чарлс Грийндърк — продължава Роберт в опит да завърже разговор.

— Сигурно ще се зарадва — приглася му глухо Аксел.

Роберт вдига лице към него.

— Притеснен ли си?

— Малко, без майтап — отговаря Аксел. — Изглежда, ще си сменям работата.

— Да, защо не — съгласява се по-малкият брат разсеяно.

Аксел разглежда дружелюбното лице на брат си, дълбоките бръчки, плешивото теме. Мисли си колко по-различно би могло да бъде всичко между тях.

— Как е сърцето ти? — пита той. — Все още работи ли?

Роберт опипва с ръка гърдите си, преди да отговори:

— Кара по малко…

— Добре.

— А твоят нещастен дроб?

Аксел свива рамене и се прибира вътре.

— Ще свирим Шуберт тази вечер — казва Роберт.

— Приятно прекарване.

— Мисля си, че ти може би… — Роберт млъква, поглежда брат си и сменя темата. — Момичето в стаята там, горе…

— Да… Бевърли — казва Аксел.

— Колко дълго ще живее тук? — пита Роберт и присвива очи.

— Не знам — отвръща той. — Обещал съм да остане, докато си намери студентско жилище.

— Да, винаги си се грижил за наранени пчели и жаби, които…

— Тя е човек — прекъсва го Аксел.

Отваря високата врата на верандата и вижда лицето си да се плъзга по вълнистата повърхност на стъклото, докато влиза. Скрит зад завесата, поглежда как брат му Роберт става от шезлонга, почесва се по корема и слиза по стълбите, които водят от терасата към малката градинка и ателието в задния двор. Когато Роберт се скрива, Аксел се връща в стаята и внимателно буди Бевърли, която спи с отворена уста.