Договорът „Паганини“ [bg]

— Разбирам.

Телефонът млъква за миг. После Грюнлихт бързо казва:

— Предполагам, че знаеш за случилото се с Карл Палмкруна.

— Само от вестника.

Председателят добавя нещо, което Аксел не може да разбере, преди другият да продължи на висок глас.

— Запознат си с дейността ни и теоретично би могъл, ако приемеш предложението ни, да навлезеш доста бързо.

— Трябва да приключа със задачите си за ООН — отговаря Аксел.

— Това проблем ли е? — пита председателят неспокойно.

— Не.

— Прегледай условията, но… всичко подлежи на обсъждане — пояснява Грюнлихт. — Както разбираш, имаме голямо желание да те посрещнем в екипа, безсмислено е да го превръщаме в тайна.

— Нека си помисля.

— Какво ще кажеш за среща утре сутрин?

— Нещо спешно?

— Винаги се бавим колкото е нужно — отвръща Грюнлихт. — Но, разбира се, с оглед на случилото се… Министърът на търговията ни напомни за едно начинание, проточило се вече доста време.

— За какво става дума?

— Нищо особено… касае се за разрешително за износ. Предварителното становище беше положително, Съветът по контрол на износа си свърши работата, дискусиите са приключили, но Палмкруна не успя да го подпише.

— А трябвало ли е? — пита Аксел.

— Само генералният директор може да одобри износ на средства за отбрана и продукти с двойно предназначение — пояснява Йорген Грюнлихт.

— Но и правителството одобрява определени сделки, нали?

— Ако генералният директор на Инспектората за стратегически продукти вземе решение да предаде досието на правителството.

— Разбирам.

Единайсет години Аксел Рисен работи като инспектор на военна продукция в старата система, за Министерство на външните работи, преди да му гласуват доверие в органа на ООН — Служба по въпросите на разоръжаването. Понастоящем е старши консултант в Отдела за анализ и оценка. Само на петдесет и една години е, прошарената му коса е все още гъста. Чертите му са правилни и приятни. Почернял е след почивката в Кейптаун, където с наета платноходка бе обикалял самичък зашеметяващия, стръмен бряг.

Аксел отива в библиотеката, сяда на фотьойла за четене, притваря натежалите си клепачи и започва да мисли за смъртта на Карл Палмкруна, за която бе съобщено в сутрешния „Дагенс нюхетер“. Трудно можеше да се разбере какво се е случило, но нещо в текста намекваше, че случилото се е неочаквано. Ако беше болен, щеше да се разчуе. Аксел си мисли за многобройните им срещи през годините. И двамата бяха ангажирани като експерти в изготвянето на законопроект, довел до решението на Парламента да слее Инспектората по военна продукция и стратегическия контрол на износа на Министерския съвет в една служба: Инспекторат за стратегически продукти.