Левиатан [bg]

Стоеше там, вперил зелените си очи върху нейните. Дерин задържа дъха си, опитвайки се да удържи на силата на погледа му. Беше като битката с очи преди юмручен бой и предизвика трепет в стомаха й.

— Обещаваш ли? — настоя отново той.

— Не мога да те пусна, Алек — отвърна тя меко.

— Не можеш… какво?

— Трябва да докладвам за теб на офицерите. Ще искат да ти зададат няколко въпроса.

Той се ококори.

— Ще ме разпитвате?

— Съжалявам, Алек. Но сега е пълно с всякакви опасни хора и е мой дълг да съобщя на офицерския състав. — Повдигна торбичките. — Вие сте някакви контрабандисти или нещо такова, нали?

— Контрабандисти! Не ставай смешен — отвърна Алек. — Ние сме съвсем почтени хора!

— Щом сте толкова почтени — каза Дерин, — защо ми ги редиш тези врели-некипели?

— Просто се опитвах да помогна! И не знам какво е това врели-некипели! — избухна момчето и после каза нещо неприятно на немски. Завъртя се на грамадните си обувки и се скри в мрака.

Дерин извади свирката си от джоба. Леденият метал изгори устните й, докато наду няколко бързи поредици — сигналът за появата нарушители разцепи студения въздух.

Напъха обратно свирката в джоба си и закрачи тромаво след него, без да обръща внимание на снега, който се трупаше в ботушите.

— Чакай, Алек! Никой няма да ти причини болка!

Той не отговори, а продължи да се отдалечава. Дерин обаче чу викове зад гърба си и драскането от ноктите на водородните хрътки по такелажа. Животинките скачаха като зайци щом се чуеше сигнал за нарушител отвън.

— Алек, спри! Само искам да поговорим!

Момчето хвърли поглед през рамо, а очите му се разшириха от ужас при вида на хрътките. Нададе уплашен вик и забави бяг, обръщайки се отново с лице към нея.

Дерин тичаше по-силно и се надяваше да изпревари хрътките. Нямаше смисъл животинките да плашат горкия Алек до смърт.

— Само чакай там! — извика тя. — Няма смисъл да…

Гласът й секна щом видя какво държеше в ръката си Алек — черен пистолет — металът проблясваше на лунна светлина.

— Ти откачи ли? — извика тя, вдишвайки горчивия мирис на водорода. Само една искра от изстрела щеше да възпламени въздуха и да превърна кораба в огромна огнена топка.

— Не се приближавай! — кресна Алек. — И извикай тези… неща!

Дерин спря, поглеждайки към хрътките, които се приближаваха към тях по снега.

— Добре, ще ги повикам. Но не си мисли, че ще ме послушат!

Пистолетът се насочи от нея към хрътките и тя забеляза как Алек стиска зъби.

— Недей! — извика. — Ще ни подпалиш!

Ала той вече надигаше ръка и се прицелваше към най-близкото зверче…

Дерин се хвърли напред, покривайки оръжието с тялото си. Един куршум беше нищо в сравнение с огъня. Сграбчи Алек за раменете и го повлече надолу в снега.

Главата й разтроши кората на снега с пукот, което предизвика звезди пред очите й. Алек се приземи върху нея, а дулото на оръжието се заби със сила в ребрата й. Затвори очи в очакване на експлозия от агония и шум.