Кодът на Луцифер [bg]

— Принц Халид — рече Хамал накрая, — представям ви вицепрезидента на Съединените щати Елиът Уебстър.

Знаейки, че следващият ход е на младия принц, Уебстър не помръдна от мястото си.

— Добър ден, принц Халид. От името на Съединените щати, президент Уегънър и лично от мое име, бих искал да ви изкажа искрени съболезнования за скорошната ви загуба. Баща ви беше добър човек и голям приятел на моята страна. Ще липсва на всички ни.

— Благодаря ви, г-н Уебстър. Много мило от ваша страна. — Гласът на Халид беше почти монотонен, но Уебстър долови острата нотка на гняв в думите му. — Както и да е, не сте дошли само за да ми предадете съболезнованията си в този тежък за мен час, нали?

— Не — отвърна Уебстър. — Това е цената, която държавният глава трябва да плати. Личният му живот се преплита завинаги с делата му на държавник.

— Така ми казаха и съветниците ми. — Халид стисна левия си юмрук и го опря в стъклото. — Също така не исках да се виждам с вас днес, но те настояха.

— Може би ще е по-добре да дойдем по-късно — предложи Уебстър.

Халид се обърна към тях със сковано от ярост лице.

— Това няма как да стане, нали? Щом се разчуе — а то ще се разчуе, защото сте довели и госпожица Деанджело — отказът ми да се срещна с вас ще бъде възприет като слабост. Не е ли така?

— Ваше Превъзходителство, не искам да проявя неуважение, но това е момент на изпитание за всички нас. Светът се срасна по-здраво през последните няколко десетилетия. Смъртта на баща ви…

— Беше убийство — прекъсна го Халид. — Наречете го с истинското му име, или изобщо не говорете за това.

Уебстър се засегна, но си припомни, че това е поведението, което бе очаквал от младия принц. Все пак му беше трудно да го преглътне. Той кимна и добави:

— Убийството на баща ви ще повлияе на света.

— Странно, нали? Никой не се сети да му каже, че животът му е повлиял на света.

— Радвах се на добро приятелство с баща ви.

— Говореше много за вас — съгласи се Халид. — Ако не беше вашата дипломация в региона, страната ви можеше и да не се сдобие с договорите за петрол, на които в момента се радва.

— Това, което е добро за моята страна, е добро и за вашата.

— Страхувам се, че тук не сме на едно мнение. — Халид замълча. — С цялото ми уважение, разбира се. — Той махна към града от другата страна на стъклото. — На моя народ му трябваше време, за да разбере, че бъдещето ни се простира тук, а не със Съединените щати или Западния свят.

— Какво искате да кажете? — попита Вики. — Много от вашите хора обичат Съединените щати и Западния свят.

— Защото вашата страна, заедно с останалите, съблазняват народа ми поколения наред — отвърна Халид. — Чужденците показаха на моя народ начин на живот, който никога не може да бъде техен. Ние живеем според повелите на Аллах и ученията на неговия пророк Мохамед, не според повелите на бога на разточителството и прахосничеството на вашия народ.