Кодът на Луцифер [bg]

Лурдс лесно можеше да си представи какво е било в онези ранни години. Часовоят на пост горе е трябвало да си намира работа и забавления, за да запълва дългите часове между пожарите и вълнението. Независимо колко години минаваха, имаше неща в човешкия живот, които никога не се променяха.

— Усмихваш се.

Лурдс се обърна към Олимпия.

— Разбира се, че се усмихвам. Стоя на върха на Кулата на Баязид. Колкото пъти съм идвал тук, все не съм успявал да се кача на кулата.

— Трябва да имаш специално разрешение за това.

— Знам. Казваха ми го. Всеки път.

Олимпия се усмихна.

— Щом като толкова си искал да се качиш на кулата, защо не си ме попитал?

— Не исках да се почувстваш неловко, ако не можеш да го уредиш.

Олимпия повдигна вежди.

— Съмнявал си се, че мога да го уредя?

— Никога. Връзките ти ме изненадват.

— Отново се усмихваш. Има ли още нещо?

Лурдс я придърпа в прегръдките си.

— Мислех си за излета на Принцовите острови.

Олимпия се сгуши в него и стисна ръката му. Той усети топлината й и аромата на лавандула.

— Когато изпуснахме ферибота и останахме да пренощуваме на острова.

— В дъжда, доколкото си спомням — засмя се тя.

— Явно моите спомени са по-романтични от твоите.

— Не, помниш го, защото това е единственият път, когато се съгласих да правим секс на открито.

— Виждаш ли? — Лурдс я ухапа лекичко по врата. — Романтика.

— Спомням си, че беше студено и мокро.

— Не можеше да сме романтични цяла нощ. Освен това дъждът беше освежаващ.

— За теб може би, но аз си стоя в университета и правя проучвания. Държа на удобствата. Ти обичаш трудностите. Затова аз не търся находки, докато стрелят по мен, а ти го правиш.

— Наистина не знаеш какво пропускаш.

Олимпия се освободи от прегръдката му и се извърна към него. В усмивката й имаше тъга.

— Моля да ме извиниш, но не съм съгласна. — Погали го по лицето. — Много добре знам какво пропускам.

Лурдс остана като закован за миг, не знаеше какво да каже.

Олимпия се засмя и добави:

— Беше великолепен на лекцията днес. Студентите те харесаха, но аз го очаквах.

— Имаш хубав випуск — отвърна Лурдс.

— Знам. Как върви твоят таен проект? След като ми отделяш толкова много внимание, едва ли се справяш много добре. Използваш секса за разтуха, когато си в безизходица.

Лурдс се направи на сърдит.

— Вниманието ми може да бъде отвлечено и от красива жена, както знаеш.