Кодът на Луцифер [bg]

— Не всичките ми приятели искат да бъдат известни.

Стивън Нейпиър беше солиден чернокос мъж към петдесетте. Имаше квадратна челюст и физика на тежкоатлет, но и аналитичен ум. Беше завършил колеж на петнайсет и беше защитил два доктората, по физика и химия, преди да навърши седемнайсет. Беше изкарал първите си патенти на стойност три милиона долара, преди да завърши колежа и да се сдобие с докторските си титли.

Тристан Хамилтън носеше джинси, каубойски ботуши, дълго кожено тъмнокафяво палто от лицева кожа и шоколадова каубойска шапка, украсена с тюркоазено — сребриста лента. Гонеше трийсетте и на практика беше израснал между фамилното ранчо и фамилните кладенци в Мексиканския залив.

Нейпиър и Хамилтън изгледаха студено новодошлия. Младият мъж не им обърна внимание и се запъти право към Вики Деанджело. Нежно взе ръката й и я докосна с устни, докато надничаше над слънчевите очила.

— Госпожице Деанджело. За мен е удоволствие да се запознаем.

— Благодаря ви, господин…

Той пусна ръката й и се изправи. Беше висок поне метър осемдесет и пет.

— Наричайте ме Спайдър. — Гласът му беше музикален. В него се долавяше нотка на ямайско реге, макар че мъжът не беше ямаец нито по рождение, нито по възпитание.

— И с какво се занимавате, Спайдър? — попита Вики.

— Напоследък се занимавам, с каквото си пожелая. И като че ли ми харесва.

— На загадъчен ли ще си играете?

— Не си играя на загадъчен. — Той се усмихна добросърдечно. — Ако вицепрезидент Уебстър искаше да знаете кой съм, вече щяхте да знаете. Така че, предполагам, ще узнаете, когато той реши да ви каже. — Повдигна рамене. — Може и да не узнаете.

Нейпиър и Хамилтън се присъединиха към тях. Тексасецът се извисяваше над всички, беше метър деветдесет и пет висок. Ботушите и шапката добавяха двайсетина сантиметра към ръста му.

— Радвам се да ви видя отново, мадам — рече той.

— Кажеш ли ми още веднъж „мадам“, ще те фрасна — заплаши го Вики.

Устните на Хамилтън бавно се разтегнаха в усмивка.

— Честно казано, не мисля, че можеш да стигнеш толкова високо. Ти си едно дребно нищо.

Вики му се усмихна мило.

— Какво ще кажеш да си център на журналистическо разследване, каубой? Може да открием някой и друг тракащ скелет в гардероба ти.

Радушната усмивка остана на мястото си.

— Това е да си Вики.

— Знаех си, че ще ме разбереш. — Тя се обърна към Уебстър. — Чакаме ли някой друг?

— Не — отвърна Уебстър. — Поне не за този полет. Ще има й други, които ще дойдат в Саудитска Арабия. Хора, които имат инвестиции в Близкия изток. Но очаквам вие четиримата да бъдете ключови играчи в начинанието.

Спайдър огледа групата.

— Май ще стане голяма веселба.

„Това — помисли си Уебстър — е меко казано“. Ако всичко минеше според очакванията и плановете му, срещата в Саудитска Арабия щеше да промени света.