Кодът на Луцифер [bg]

— Не те разбирам. Виждам само един език: посоките.

— Защото възприемаш двата езика едновременно — отвърна Лурдс. — Стрелката всъщност превежда на език на физическо движение и на език на зрителните възприятия, ако ме разбираш. Картонът със стрелката е разделен на четири квадрата…

— За краката и ръцете — прекъсна го Олимпия. — И цветовете за зрението. Два езика.

Лурдс се усмихна.

— Сега го разбра.

— И за какво се разказва в твоята тайнствена книга?

— Става дума за местонахождението на нещо, наречено Свитък на радостта.

Цялото оживление изведнъж се изпари от лицето на Олимпия.

Загрижен, Лурдс сложи ръка на рамото й, за да я подхване.

— Добре ли си?

— Да. Но това е толкова неочаквано. — Изглеждаше много развълнувана. — Всъщност не беше толкова неочаквано. Надявах се да се случи, но не знаех дали ще можеш да се справиш с превода. От две хиляди години стотици хора са се опитвали да направят това, което ти току-що стори. И нито един от тях не е успял.

— Знаела си за книгата? — изуми се Лурдс.

Олимпия се мъчеше да събере мислите си.

— Знаех за книгата, но никога не я бях виждала. Никой, който познавам, не я е виждал. Вече смятахме, че е просто легенда. Или че е съществувала, но е унищожена.

Лурдс я сграбчи за раменете.

— Олимпия! Олимпия! Погледни ме!

Тя го направи, но като че ли мислите й бяха другаде. Изведнъж тревогата, която го беше обзела в катакомбите, го завладя отново.

— Олимпия, за какво говориш? Откъде знаеш за тази книга? Какво представлява Свитъкът на радостта?

Тя взе ръката му и го погледна право в очите.

— Имаш ли ми доверие?

Лурдс не знаеше какво да отговори.

— Моля те, Томас, приятели сме — повече от приятели — от години. През всичкото това време никога не съм те молила за нещо голямо. Сега те моля да ми се довериш.

— Добре — отвърна той, надяваше се, че няма да дойде моментът, в който ще съжалява за това.