Изпепеляване [bg]

— Какво знаеш за Подпалвача?

— Знам, че комисарят не е в състояние да го спре. — Саймън погледна самодоволно. — Чудя се защо. Той разследва този случай от шест месеца. В моя случай му трябваха три месеца, за да събере достатъчно доказателства да ме осъдят. — Той се обърна към Корт. — Защо, комисарю? Да нямате някакъв конфликт на интереси?

— Задръж го тук — нареди Корт на Лоу и пое към вратата.

— Пазете се — подвикна след него Саймън.

Корт отиде в кабинета си, за да се обади на помощник областния прокурор и завари Пелерин да го чака. След като го запозна с фактите около Саймън, той попита:

— Можете ли да му повдигнете обвинение?

— Не и ако нямаме свидетел или доказателства, че е бил в гаража на Бушар или в бара.

— Той знае нещо за Подпалвача.

— Възложи го на Хейзнъл. — Пелерин извади една ролка с таблетки антиацид. — Накарай го да следи Саймън. Ще му се лепне като кучешко лайно на обувка.

— Добре. Какво мога да направя за теб?

— Отбих се да ти дам едно приятелско предупреждение. — Той запрати две таблетки в устата си. — Себастиен Руел се кани да ти отнесе главата.

Корт си спомни, че шефът на БОП не свали поглед от него по време на срещата. И макар да се държеше дружески, очите му говореха друго. В действителност, той изглеждаше като ченге, чийто най-амбициозен случай току-що се бе разбил на пух и прах. Може би Белафини все пак има пръст в тая работа.

— По какво съдиш?

— Полицейски инстинкт. Плюс това беше прекалено навит да ти навре Винсент в джоба.

Инстинктите на Пелерин бяха ошлайфани за трийсетте години, прекарани в разследване на убийства, така че Корт не ги постави под въпрос.

— Защо мен? — Дали не бе направил нещо, с което да осуети разследването на Белафини, което явно беше делото на живота на Руел? Как така, когато именно Корт се беше превърнал в мишена на Подпалвача?

— Не знам, пък и той нищо не казва. Мълчи като пън. — По-възрастният мъж се изправи на крака. — Просто си пази гърба, Гембъл. Ако някой ти забие нож отзад, това ще бъде Руел.