Изпепеляване [bg]

— О, съжалявам. Извинете ме, по дяволите. — Тя дръпна ръцете и краката си, освободи се от мъчителите и се надигна. — Къде е кенефът?

Възрастният мъж притисна с пръсти точките между носа и очите си.

— Бихте ли ме упътили до дамската стая, моля?

— Какво, не знаеш ли къде е? — Тя стана от стола и задърпа найлоновата пелерина, в която я бяха увили като в пашкул.

— Това е изисканият начин да се попитата за посоката.

— Не, това е начинът, по който ти питаш за посоката. На мен дамски стаи за пудрене не ми трябват. Къде е?

— Знаете ли кои са отличителните качества на една красива жена, детектив? — попита Андре. — Искреност, непринуденост, съчувствие и спокойствие. Емили Поуст.

Още глупости от тая Емили. Старецът я декламираше, сякаш бе написала Евангелието.

Хубаво, щеше да му влезе в тона.

— Искрено трябва да пикая. Толкова е просто. И въпреки че съжалявам, задето нарушавам спокойствието на всички останали, ако не ми кажеш веднага къде е кенефът, след малко ще трябва да бършете пода.

Андре въздъхна и посочи към другия край на стаята.

— Дамската стая е вляво, зад щендера с балните рокли. Не забравяйте да пуснете водата.

Тери влетя в елегантната дамска тоалетна и затръшна вратата зад себе си. И изпищя.

— Какво има? — Андре дотича в същия миг. — Удари ли се? Падна ли?

— Божичко, майка му стара, какво сте направили с мен? — Очите й щяха да изскочат от орбитите, когато видя отражението си в овалното огледало с позлатена рамка. Косата й беше нашарена с разноцветни станиоли, а лицето й беше намазано със зелена кал, която беше засъхнала и започваше да се напуква. — Нали идеята беше да ме превърнете в светска дама, а не в блатно чудовище!

— За Бога! — Андре се облегна на вратата. — Човек би помислил, че никога не си виждала кичури и маска за лице.

— Какво?

— Не пипай нищо. Просто побързай и се изпи… използвай тоалетната. — Андре се отдалечи.

Тери се загледа в ръцете си. Китайката напълно беше съсипала ноктите й с клечките и шкурката — сега бяха побелели и грапави. Не искаше да погледне краката си. Толкова си ги харесваше.

На всичкото отгоре жените плащаха луди пари, за да им причиняват такива неща. Пушеше й се адски, но резервният пакет беше под седалката на мотоциклета.

Нищо нямаше да излезе от тая работа. Трябваше да се измъкне, преди да са й нанесли някое трайно увреждане.

Когато беше готова, тя излезе и намери Андре в кабинета му. На бюрото му имаше пълна чаша вода и шишенце с аспирин.

Запита се дали да не му поиска една таблетка.

— Имам нужда от малко въздух. Кажете им да измият тези неща от мен, така че да мога да изляза навън, без да причиня масови безредици.

— Няма да излизаш навън и няма да пушиш. — Той извади два аспирина и ги изпи с вода. — Ще стоиш тук, докато не свършим.