Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изпепеляване [bg]
Изпепеляване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изпепеляване [bg]

Электронная книга - «Изпепеляване [bg]». Краткое содержание книги:

Сериен подпалвач нанася поредните си удари. Първо изпепелява бар в Ню Орлиънс, убивайки петнайсет души, включително съпругата на местния мафиотски бос, а след това подпалва млада жена от висшето общество в собствената й кола. Случаят е поет от детектив Тереза Винсент, която е принудена да води разследването в тясно сътрудничество с последния мъж, когото би искала да види — началника на пожарната Корт Гембъл. Двамата са свързани от страстна нощ, прекарана преди време заедно. Нощ, която искат, но не могат да забравят. Дали сега огнената опасност, надвиснала над целия град, няма да възпламени отново и чувствата между Тереза и Корт? И дали Корт наистина има връзки с мафията, както го обвиняват?
„Джесика Хол ще ви накара да искате още и още от нейните книги.“ Сп. Booklist
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 124
Перейти на страницу:

— Е, хубава работа — каза тя с ужасно познат глас, обкрачи кандидат беглеца и го сграбчи за тила. — Доведохме те чак тук, а ти бързаш да си тръгнеш, преди да е свършило партито. — Когато мъжагата се замята под нея, тя заби коляно в гръбначния му стълб и го прикова на място.

Корт ги заобиколи и погледна надолу към лицето на жената. Копринената грива обграждаше лице с нежна кожа, големи зелени очи и сочни червени устни. Тя приличаше на котка. Чувствена, опасна тигрица.

Красотата й го зашемети, но чертите й му се сториха познати. До болка познати.

— Тери?

— Да. — Тя погледна нагоре и се намръщи. — Какво?

Сега вече Корт се зашемети.

— Това си ти.

— А ти кой искаш да е? — Тя се погледна. — Уф, да бе. Роклята беше идея на твоя приятел Андре. Нямах време да се преоблека.

Сводникът извъртя глава, за да я погледне с едно око.

— Ти ме ритна!

— Днес отказах цигарите — подхвърли небрежно тя. — Ако си отвориш устата още веднъж, ще ти откъсна главата. — Тя оправи каишката на глезена си. — Тези идиотски обувки ме убиват.

— Ела да работиш за мен, сладурче — подметна сводникът и се ухили. — Ще ти купя по-хубави.

— Сладурчето е детектив, глупако. — Тя заби коляното си още по-силно, с което го накара да заскимти, и обърна глава да погледне зяпналите полицаи. — Добре… цял ден ли ще трябва да седя върху него? Размърдайте се, по дяволите.

Корт подаде ръка да й помогне да се изправи.

— Добре ли си?

— Просто чудесно. — Тери не пое ръката му и с рязко дръпване вдигна сводника на крака. Държеше го за врата и ръката, докато го предаде на двамата полицейски служители, които я бяха зяпнали с широко отворени очи, също както всяко друго ченге във фоайето. — Този път го дръжте по-здраво, чухте ли?

— Да — изломоти единият, като не откъсваше поглед от гърдите й. — Благодаря!

Тери най-накрая забеляза погледите на околните и се завъртя, за да сканира стаята.

— Какво, бе, момчета, никога ли не сте виждали жена офицер в рокля? Я си затворете плювалниците и се залавяйте на работа. — Тя вдигна чантичката си от земята.

Някой подсвирна с възхищение.

— О, я млъквай. — После се обърна към Корт: — Престани и ти.

— Съжалявам. — Той не можа да потисне усмивката си. — Боже, това е невероятно.

— Кое, роклята ли? — Тя изсумтя и подръпна подгъва. — Прекалено е къса, по дяволите. Половината град видя бикините ми, докато пътувах с мотора насам.

Корт си я представи яхнала харлито в тази рокля и почти простена.

— Изглеждаш като друг човек.

— Нищо чудно. Хората на Андре ми смъкнаха най-малко три кожи и ми оскубаха половината коса. Я виж това! — Тя вдигна ръка, за да му покаже дългите си пръсти с перфектно оформени тъмночервени нокти. — За малко да си извадя окото с тези щипци? Как мога да се отърва от тях?

Тя можеше да пресече опита на някакъв побеснял сводник да избяга от ареста, но не можеше да се справи с маникюра си.

Корт поклати глава.

— Не можеш да ги махнеш.

— Мам… искаш ли да ти кажа защо изрази като „мамка му, шибано лайно“ и т.н. нямат заместители? Защото лайното си е лайно. Затова. — Тя се опита да прокара ръка през косата си, след което направи гримаса. — Като всичките тези неща, които наклепаха по косата ми. Никога няма да се измият. Единият даже май сложи крем за бръснене или нещо подобно. И трябва да разкарам тези шибани обувки. — Тя се олюля леко, когато се наведе, за да оправи другата каишка.

Как я беше нарекъл Андре? Питбул с желязна захапка.

— Хайде! — Той я улови под ръка и я поведе към изхода. — Чака ни още много работа за вършене преди утре вечер.

Тери беше красива едва от два часа, а вече бе уморена от тази работа. Болеше я главата, боляха я краката и беше сигурна, че някои от мазилата, които Андре и козметичната Инквизиция бяха наплескали върху лицето й, нямаше да се измият. Никога.

Ами правилата. Боже Господи, Исусе и Богородице, какво да кажем за всички онези неща, които трябваше да прави. Или да не прави. Да приглажда полата си, когато сяда, но да не се почесва там, където я сърби. Да поставя шал върху косата си навън, но да не я реши с четка, а само да я набухва с пръсти. Всъщност, тя не можеше да направи с ръцете си абсолютно нищо, защото рискуваше да си счупи маникюра, а вече се бе заклела, че повече никога няма да попадне в лапите на китайката.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)