Изпепеляване [bg]

Дъглас Саймън не биеше на очи. Беше среден на ръст, с бозави черти. Късо подстриганата мишокестенява къса коса и очи в същия цвят отразяваха кроткото му непретенциозно държане. Костюмът му беше също толкова безличен.

Барманът обаче тутакси разпозна Дъглас и се обърна да натисне паникбутона на стената до касовия апарат. Миг по-късно един добре облечен чернокос мъж изникна от офиса на управителя.

— Дъг.

— Господин Белафини. — Дъглас подаде ръка, която не беше поета. Значи така. Все още не съм достатъчно добър за ръкостискане. — Надявам се, че не съм закъснял.

Току-що беше открил, че тригодишният престой в отделението за съхранение на лични вещи в „Ангола“1 се беше отразил пагубно върху батерията на часовника му.

— Точно навреме си. Ела.

Стивън Белафини махна към една зала за частни партита.

— Ела.

Дъглас го последва и огледа светкавично празните маси. Не се виждаше чистач, готов да го изведе от бара и да го ескортира в последното му пътуване. Стените и вратата бяха от стъкло, така че ги виждаха отвсякъде.

— Радвам се да ви видя. — Когато другият го измери с остър поглед, Дъглас добави: — Предполагах, че баща ви ще бъде тук, а той умее да вдъхва респект.

— В затвора си развил параноя, Дъг. — Стивън се усмихна и показа перфектните си зъби. — Не можех да ти кажа това на свиждането в затвора, понеже имаше надзиратели, но баща ми иска да знаеш, че дълбоко оценяваме твоята лоялност към фамилията.

Засега въпросната признателност нямаше външни прояви.

— Благодаря.

— Всъщност баща ми смяташе да изпрати кола да те вземе тази вечер — продължи другият, — но не знаехме къде си отседнал.

— Наех си стая в „Биг Изи Слийп мотел“. — Не се срамуваше от това. — Не мога да си позволя друго.

— От утре ще можеш.

Белафини за глупак ли го смяташе?

— Имаше ли проблем с получаването на договорената сума?

— Нищо подобно. Не се притеснявай за парите. Ако питаш мен, ти си ги заслужи до последния цент. Седни. — Стивън придърпа един стол от ъгловата маса. — Трябва да извадя пари от сейфа. — Той кимна към офиса. — Искаш ли нещо за пиене?

Дъглас седна внимателно. Нямаше как да се отпусне, не и преди да излезе от това място с обещаната отплата.

— Джин с тоник, моля.

— Джин тоник — поръча мимоходом Стивън на бармана.