![Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/4/gospodari-na-vojnata-bg-download.jpg)
Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— За какво?
— За родителите, за приятелите им… — Гласът на Мириам стана още по-тих. — Измъчвали са Хасам — момчето се казва Хасам — по-жестоко от останалите деца.
— Защо?
— Защото се държал като бунтовник — стискал някаква пръчка и се правел, че стреля с нея. Завързали китките му с въжета и го закачили на една греда на тавана. После започнали да го бият. Малко хора издържат повече от час на подобно изтезание, преди да припаднат. А след два часа вече са мъртви. Хасам припаднал от болката от ударите, но те го свестили със студена вода. После започнали да горят лицето му с цигара. Правили го в продължение на пет дни. Опитвали се да изтръгнат признания за родителите му, но те били мъртви.
Клара погали с опакото на дланта си бузата на момчето и се изправи на крака.
— Вече разбираш защо предпочитаме да останем тук, нали? — попита Мириам.
Клара не знаеше какво да й отговори. Медикаментите й бяха крайно недостатъчни.
Освен ако…
Хвана Мириам за ръката и каза:
— Улиците са пусти. Можем да отидем на едно място в източната част на града. Там има много лекари. Те са мои приятели. И лекарства. Разбра ме, нали?
Докато говореше, Клара се опитваше да не обръща внимание на стържещия звук, който идваше откъм ъгъла с тоалетната. Каквито и гризачи да бяха привлекли изпражненията, те явно бяха достатъчно безстрашни, за да не се притесняват от човешкото присъствие.
Мириам кимна, но върху лицето й се изписа колебание. Обърна се към останалите жени и им заговори на арабски. Жените се притиснаха още по-силно до стената. Започнаха да говорят оживено и на Клара й стана ясно, че не приемат предложението й.
— Не искат да дойдат — каза Мириам. — Страхуват се. Войниците на правителството са въоръжени…
— Ако останат тук, ще умрат. — Кръвта на Клара забушува. Искаше да им помогне, но не можеше да го направи насила. — Говоря сериозно, Мириам. След два или най-много след три дни децата ще започнат да умират, а освен това сградата може да бъде бомбардирана още тази нощ. Разбираш ли?
Мириам кимна, но не преведе думите й.
— Достатъчно е един човек да умре — продължи Клара, — за да се напълни мазето с плъхове. Ще плъзнат бактерии. Тогава така или иначе ще бъдете принудени да го напуснете. По-добре е да го направите още сега.
Мириам предаде думите й на останалите жени, които мълчаха.
— Аз ще отида на мястото, където са лекарите. Ще ви взема със себе си, ако искате, но трябва да тръгнем веднага. Ако изчакаме още няколко дни, състоянието на децата ще се влоши още повече и… — Клара сви рамене. — Ще ви чакам горе.
Обърна се с гръб към жените и децата и се изкачи обратно по стълбите. Когато излезе на улицата, усети, че трепери, макар че навън не беше студено. Дали постъпваше правилно? Нямаше никаква представа. През последните двайсет и четири часа често си задаваше този въпрос.
Изчака две минути, които й се сториха безкрайно дълги. Чуваше шума от движещите се превозни средства. Колкото и да беше странно, той й подейства успокоително — това бяха нормални градски звуци за разлика от страховития трясък на падащи от небето бомби. Почувства искрица надежда, че ще успее да заведе тези жени и деца в лагера на „Лекари без граница“, ако се съгласяха да тръгнат с нея. Не беше преувеличила нищо, докато им говореше за опасностите. Сред мръсотията и мрака на мазето децата не след дълго щяха да се заразят едно от друго, а после и жените. Инфекциите можеха лесно да бъдат излекувани с подходящите лекарства.
Ако склоняха да тръгнат с нея.
В момента, в който си помисли, че жените са решили да останат в мазето, и се зачуди дали да се върне обратно или да ги остави на произвола на съдбата, желязната врата се отвори и на прага й застана детето, което беше срещнала пред джамията. Тя му се усмихна, подаде му ръка и му помогна да излезе на улицата. След него се показа Мириам, следвана от останалите жени и деца. След трийсет секунди всички се бяха събрали на улицата и бяха впериха очи в Клара в очакване да им каже накъде да тръгнат.
Дани нямаше как да бъде недоволен от Бъкингам. Разузнавачът не беше особено издръжлив, но полагаше неимоверни усилия да не изостава от него. През изминалите два часа, докато все още беше тъмно, двамата бяха извървели седем километра, движейки се на изток покрай шосето, без да се приближават на повече от два километра от него.
Сега лежаха на земята. Бъкингам дишаше тежко, а Дани оглеждаше местността с прибора за нощно виждане.
На изток започваше планината. Между склоновете на два от високите й заоблени върхове лъкатушеше шосето за Хомс. Вече бяха далече от мястото на сблъсъка с Ланд Крузъра, но Дани беше видял три военни коли, които се движеха на запад, и беше сигурен, че пътуват натам. С наближаването на утрото по шосето все по-често преминаваха коли в двете посоки, а след изгрева на слънцето движението щеше да стане още по-натоварено и опасността да бъдат забелязани щеше да нарасне.