Господари на войната [bg]

Жената започна да говори на арабски. Клара вдигна ръце, за да я спре:

— Говори на английски. Съжалявам, но не те разбирам.

В този момент една друга жена стана от пода и тръгна към нея. Беше по-възрастна, може би четирийсетгодишна, с прошарена черна коса.

— Лекарка ли си? — попита.

Гласът й беше дрезгав и слаб.

Клара кимна.

— Allahu Akbar — продължи тихо жената. — Казвам се Мириам. Нуждаем се от лекар. Децата ни са болни. Ние също. Можеш ли да ни помогнеш?

Клара отново огледа помещението и попита:

— Къде са съпрузите ви?

Мириам се усмихна тъжно и отвърна:

— Мъртви са.

Изведнъж в съзнанието на Клара изплува образът на Брадли. Тя дори не го обичаше, но все още изпитваше силна болка от загубата му. Затова разбираше как се чувстват тези вдовици и сираци. Обаче не й бяха останали сълзи, иначе със сигурност щеше да се разплаче.

— Какво се е случило?

Мириам сви рамене.

— Загинаха. Мъжете умират, жените остават…

— А домовете ви?

— Разрушени са.

— Съжалявам — каза Клара, макар и да осъзнаваше, че едва ли ще ги утеши с тази дума. — Вие обаче не бива да оставате в това мазе.

— Но не можем и да го напуснем.

Клара поклати глава и посочи към тоалетната в ъгъла на стаята.

— Опасно е. Микробите…

Върху лицето на Мириам се изписа отчаяние.

— Няма къде другаде да отидем… — започна да казва тя, но замълча, защото едно от децата отново се закашля.

Звукът, който излизаше от гърлото му, беше потресаващ. Детето се нуждаеше от силни антибиотици, които липсваха в чантата на Клара. И това беше само началото. Клара се ужаси от мисълта за болестите, които щяха да бъдат предизвикани от лошата хигиена. Доближи се до едно от децата и се заслуша в дишането му. Детето едва си поемаше въздух. Очевидно беше болно от пневмония. После погледът й беше привлечен от едно малко момиченце с кръвясали очи. То беше отворило уста и Клара видя гнойните рани върху вътрешността на бузите и езика му, което означаваше, че страда от гъбична инфекция. Някои от жените и децата миришеха на урина. Явно бяха предпочели да се подмокрят, вместо да използват отвратителната тоалетна.

Пет от децата се бяха сгушили в майките си. Шестото — момче с къдрава черна коса — се беше притиснало до стената и следеше с широко отворени очи всяко движение на Клара. Тя коленичи пред него и го хвана за ръцете. Китките му бяха разранени, а по лицето му имаше следи от изгаряния.

— Какво се е случило с него? — попита Клара.

Мириам беше застанала зад нея.

— Измъчвали са го — отвърна тя с равен, безизразен глас.

— Измъчвали са го? Но той е само…

— Да, той е само на дванайсет години. Войниците отишли в училището му. Събрали сто деца в една класна стая и ги разпитвали едно по едно.