Окото на света

Чак сега неколцина от селяните нададоха плахи възгласи, но Моарейн продължи, сякаш не беше ги чула.

— Ордата, която се възправила срещу мъжете на Манедерен, можела да съкруши и най-смелото сърце. Небето почерняло от гарвани. Земята почерняла от тролоци. Тролоци и техните човешки съюзници. Тролоци и Мраколюбци, десет по десет хиляди, и Властелини на ужаса начело на всички тях. Нощем огньовете им били повече от звездите в небето, а зората разкривала веещото се над главите им знаме на Баал-замон. Баал-замон, Сърцето на мрака. Едно от древните имена на Бащата на лъжите. Тъмния не ще да е бил освободен от затвора си в Шайол Гул, защото в противен случай всички сили на човечеството, струпани на едно място, нямало да могат да му устоят, но тук била струпана неговата сила, толкова зло, че затъмнящото светлината знаме всявало мраз в душите на хората, възправили се срещу него.

— И все пак те знаели какво трябва да сторят. Родната им земя се простирала отвъд реката. Трябвало да задържат ордата и цялата нейна сила далеч от Планината-отечество. Аемон бил изпратил пратеници. Била им обещана помощ, ако се задържат три дни на брега на Тарендрелле. Да се задържат три дни срещу войска, която можела да ги помете за един час. Но въпреки това по някакъв начин, с набези и отчаяна защита, те се задържали първия час, после втори и трети. Три дни се сражавали и макар земята да се превърнала в касапница, не допуснали Тарендрелле да бъде прекосена. На третата нощ помощ не дошла, нито пратеници, и те продължили да се бият сами. Шест дни. Девет дни. На десетия ден Аемон предвкусил горчивата участ на поражението. Помощ не идвала, а те вече не могли да задържат преодоляването на реката.

— И какво направили? — извика Хари. Факлите примигваха на студения вятър, но никой не помръдна да се загърне в наметалото си.

— Аемон прекосил реката — отвърна Моарейн — и унищожил мостовете. И разпратил вест по земята си хората да бягат, защото знаел, че тролокската орда ще намери начин да мине реката. Още докато вестта се разнасяла, тролоците започнали да я прекосяват и воините на Манедерен влезли в ново сражение, за да откупят със своя живот няколко часа за своите хора, за да ги спасят. От столицата на Манедерен Елдрийн организирала отстъплението на своя народ сред най-дълбоките лесове и стръмните планински склонове.

— Но някои не побягнали. Най-напред ручеи, сетне потоци, после река, хората тръгнали не към своето спасение, а за да се присъединят към армията, сражаваща се за тяхната земя. Овчари с лъкове, стопани с вили, дървари със секири. Жените също тръгнали с тях, нарамили каквото им попадне, крачели рамо до рамо с мъжете си. Ни един от тези, които тръгнали, не се заблуждавал, че ще се върне жив. Но това била тяхната земя, земята на бащите и децата им, и те трябвало да заплатят цената. Нито педя земя не отстъпили, преди да прогизне от кръв, но най-сетне армията на Манедерен била отблъсната чак дотук, до това място, което днес вие наричате Емондово поле. И тук тролокските орди ги обкръжили.