Окото на света

Ранд се опита да намери подходящите думи за онова, което искаше да го попита, но Лан го хвана за лакътя и го задърпа към изхода. Беше навлякъл тъмна сиво-зеленикава туника, укрепена с метални плочки. Гласът му беше дрезгав и раздразнен.

— Трябва да бързаме. Нима не разбираш какво значи думата „неприятност“?

В коридора ги чакаше Мат, облечен дебело и с лък в ръката. На кръста му беше окачен колчан със стрели. Въртеше се притеснено и не откъсваше поглед от стълбището.

— Всичко това съвсем не е като в приказките, нали, Ранд?

— Каква неприятност? — настоя да разбере Ранд, но вместо да му отговори, Стражникът затича пред него, прескачайки по две стъпала наведнъж. Мат се понесе след него, подканяйки нетърпеливо Ранд да ги последва.

Той сви рамене и затича след тях. Долу ханът беше празен и тъмен. Мат застана пред един от първите прозорци и предпазливо надникна навън, сякаш се притесняваше да не го забележат. Лан открехна съвсем леко вратата и надникна към двора на хана.

Зачуден от какво толкова се пазят, Ранд се приближи до него да надзърне. Лан му изсумтя да внимава, но открехна още малко вратата, за да може и той да види.

Първоначално не разбра какво точно става навън. Тълпа мъже от селото, може би тридесетина, се беше струпала край обгорелите останки от фургона на амбуланта. Нощният мрак отстъпваше пред светлината на няколко факли. Срещу мъжете стоеше Моарейн, опряла гръб в стената на хана, подпряна небрежно на тояжката си. Пред тълпата стърчеше Хари Коплин заедно с брат си, Дарл, до тях беше и Бил Конгар. Кен Буйе също бешетам и изглежда, се чувстваше доста неловко. Ранд изумен забеляза, че Хари размахва юмрук срещу Моарейн.

— Напусни Емондово поле! — извика фермерът кисело. Няколко гласа от тълпата подвикнаха в негова подкрепа, но доста колебливо, и никой не пристъпи напред. Предпочитаха да се противопоставят на Айез Седай в тълпата, но никой не искаше да се открои. Никой не искаше да бъде различѐн от Айез Седай, която имаше всички основания да възприеме поведението им като оскърбление.

— Ти ни доведе онези чудовища! — изрева Дарл. Чуха се други гласове: „Ти ги докара!“, „Ти си виновна!“, подканяни от братовчед му Били.

Хари сръга Кен Буйе в ребрата и той го изгледа накриво, след което облиза пресъхналите си устни.

— Тези твари… тези тролоци никога не са идвали тук преди да се появиш ти — промърмори едва разбираемо Кен. — Ти си Айез Седай. Не искаме такива като теб да стъпват в Две реки. Айез Седай носят на хората само беди. Ако останеш, ще ни докараш още от ония.

Речта му не предизвика никаква реакция от страна на тълпата и Хари се начумери отчаян. После внезапно дръпна факлата от ръката на Дарл й я размаха срещу нея.

— Махай се! — изрева той. — Махай се, че иначе ще те изгорим!

Настъпи мъртва тишина. Хората от Две реки умееха да се противопоставят, когато ги нападнат, но насилието никак не им беше присъщо. Кен Буйе, Били Конгар и Коплинови останаха отпред сами. Били също се заоглежда, сякаш и на него му се искаше да се разкара.