Вятърът е утихнал, въздушни течения почти няма, температурата се покачва. При 22°-време Градът решава да пусне своите деца.
Женските забръмчават с четирите си крила. Те са готови, свръхготови. Миризмите на всички тези зрели мъжки са възбудили до крайна степен сексуалния им апетит.
Първите девици излитат грациозно. Те се издигат на височина стотина глави и… веднага биват покосени от врабчетата. Нито една не преминава.
Долу настъпва объркване, но никоя няма намерение да се отказва. Излита втора вълна. Четири женски от сто успяват да преодолеят заграждението от клюнове и пера. Мъжките тръгват след тях в гъсто построена ескадра. Те преминават необезпокоявани: твърде са невзрачни, за да заинтересуват врабчетата.
Трета вълна женски се устремява към облаците. На пътя им се изпречват повече от сто птици. Настъпва истинско клане. Нито една оцеляла. Хвъркатите стават все по-многобройни, като че са се наговорили. Сега горе има врабци, косове, червеношийки, сипки, гълъби… Всички те писукат силно. За тях също е празник!
Излита четвърта вълна. Отново нито една женска не успява да премине. Птиците се бият помежду си за най-едрите парчета.
Артилеристите са изнервени. Те стрелят по вертикала с все сила от жлезата с мравчена киселина. Ала хищниците са прекалено високо. Смъртоносните капки падат обратно върху града, причинявайки многобройни щети и рани.
Ужасени, женските се отказват. Те решават, че е невъзможно да се премине, и предпочитат да слязат за копулация на закрито в компанията на пострадалите преди това принцеси.
Петата вълна се подрежда, готова на върховна саможертва. Трябва на всяка цена да преодолеят тази стена от клюнове! Седемнадесет женски преминават, сподирени непосредствено от четиридесет и трима мъжки.
Шеста вълна: преминават дванадесет женски!
Седма вълна: тридесет и четири!
56-а раздвижва крила. Тя още не смее да тръгне. В краката и пада главата на една от нейните сестри, плавно последвана от някакъв зловещ пух. Искаше й се да научи какво представлява Великото Вън? Е, сега вече знае!
Ще полети ли с осмата вълна? Не… И постъпва правилно, защото тя е напълно унищожена.
Принцесата е изплашена. Тя отново забръмчава с крилете си и се вдига леко. Е, поне те са в ред, не и създават проблеми, ала главата й… Страхът я завладява. Трябва да бъде наясно. Има много малка вероятност да успее.
56-а спира криле: седемдесет и три женски от деветата вълна току-що са преминали. Работничките пращат феромони, за да я окуражат. Надеждата се пробужда. Ще тръгне ли с десетата вълна?
Докато се колебае, тя внезапно забелязва дребничкия куц и едрия убиец с вече помръкнали очи. Това окончателно я кара да се реши. Тя полита изведнъж. Челюстите на двамата щракват в празното. За малко да я хванат.
За момент 56-а остава по средата между Града и облака птици над него. После, подета от десетата вълна, тя използва нейния устрем и също се издига във въздушната бездна. Двете й съседки са нагълтани, докато тя минава ненадейно между огромните нокти на един синигер.
Обикновен късмет.
Ето че невредимите от десетата вълна са четиринадесет. Ала 56-а не си прави илюзии. Преодоляла е едва първото изпитание. Тежкото тепърва предстои. Тя знае цифрите. Общо взето, от хиляда и петстотин излетели принцеси едва десетина се приземяват здрави и читави. По най-оптимистичните сметки четири царици ще успеят да построят свой град.
ПОНЯКОГА, ДОКАТО:
Понякога, докато се разхождам лете, забелязвам, че за малко да стъпя върху някакво подобие на муха. Разглеждам я по-внимателно: това е царица-мравка. Ако има една, значи има хиляди. Гърчат се по земята. Хорските обуща ги стъпкват или пък те сами се сплескват върху предните стъкла на колите. Изтощени са, не могат изобщо да направляват своя полет. Колко ли градове са били унищожени така в зародиш, лете, от едно завъртане на чистачките?
