Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Залогът ви, сър?
— Този път съм пас — каза Пендъргаст. Завъртя се и се обърна към Ан Мин: — Донесете ми още джин и тоник — изломоти той. — Нека да е сух.
Коктейлната келнерка забърза към бара.
Китаецът заложи отново, този път пет хиляди. Изражението върху умореното му лице на мъж на средна възраст не се бе променило изобщо. Този път той остана на петнайсет, докато крупието събра шест и банкрутира.
Играта се придвижваше все по-навътре в подковата. С ъгълчето на окото си Пендъргаст видя, че друг от набелязаните играчи, наблюдаван от младия рус мъж, печелеше на съседната маса. Трикът се състоеше в това китаецът да бъде принуден да губи по повече, за да компенсира. Фалшивата карта, която Пендъргаст бе проследил по време на разбъркването, не беше далеч и това обещаваше фойерверки.
Наблюдателката в хавайската роба очевидно също беше проследила разбъркването на картите. Сега, когато играта се приближаваше към появата на фалшификата, текущата сума на Пендъргаст беше вече плюс единайсет. Набелязаният плъзна купчина чипове към кръга за залагане: петдесет хиляди.
Надигнаха се сподавени възгласи.
— По дяволите, щом той го прави, ще го направя и аз — каза Пендъргаст и хвърли на масата своите петдесет. Смигна на играча и вдигна чашата си: — За нас, приятел!
Всяка от жените заложи по хиляда и картите бяха раздадени.
Пендъргаст остана на осемнайсет.
Набелязаният играч тегли, пожела да играе на дванайсет, когато крупието имаше пет — нарушение в обичайната стратегия, — след което изтегли осмица.
От тълпата се изтръгна едно „О-о-о-о!“
Жените изтеглиха серия малки карти, едната от тях банкрутира. После крупието допълни собствената си ръка: три, пет, шест, пет: деветнайсет — печалба за набелязания.
Бяха изиграни още няколко ръце, повечето от картите идваха ниско от подковата. Текущата сума в сметката на Пендъргаст продължаваше да се катери. Много от десетките и повечето аса оставаха все още нераздадени. Освен това те вече играеха с фалшивите карти, които той педантично бе проследил по време на разбъркването, използвайки острото си зрение и удивителната си памет. Това — и погледът, който беше хвърлил по време на размесването и сеченето — го ориентираше за точното разположение на седем от картите в подправената поредица и му даваше възможност да предугади с висок процент вероятност разположението на много от останалите. Идваше неговата голяма възможност, стига да успееше да подреди нещата както трябва. Всичко зависеше от контрола над потока на картите.
На това раздаване той непременно трябваше да банкрутира, при това с четири карти.
Заложи хилядарка.
Набелязаният играч сложи на масата сто хиляди. Тълпата зашумя възбудено.
Пендъргаст получи четиринайсет точки от картите си, белязаният играч — петнайсет, а крупието — десет.
Пендъргаст поиска допълнителна карта. Петица — деветнайсет точки. Крупието се накани да продължи, когато той заяви:
— Още една!
Банкрут.
От тълпата се разнесоха хихикания, шепот, подигравателен смях. Пендъргаст отпи от чашата си и отправи поглед към играча мишена. Мъжът също го гледаше, а в очите му се четеше намек за презрение.
Онзи поиска карта и получи осмица. Банкрут. Крупието прибра стоте му хиляди.
Едно бързо изчисление подсказа на Пендъргаст, че текущата сума по сметката му сега е двайсет, а реалната сметка се покачва. Почти нечувано. Крупието бе навлязло на седемдесет и пет процента в подковата, а до момента бяха изиграни едва три аса — останалите бяха сред фалшивите карти. Това бе комбинация, на която един брояч на карти не можеше да устои. Ако набелязаният играч следваше критерия на Кели — което той щеше да направи, ако имаше мозък в главата, — щеше да прави големи залози. Много големи. Ключът към контрола над играта, Пендъргаст знаеше това, сега бе да се спрат добрите карти, а лошите да се раздадат. Проблемът бяха двете дами, които стояха между него и набелязания: картите, които щяха да получат, начинът, по който щяха да ги изиграят и всички усложнения, които можеха да произтекат от това.
— Дами и господа? — обърна се към тях крупието и направи жест, с който ги подканяше да направят залозите си.
Пендъргаст сложи на сукното сто хиляди. Китаецът побутна купчина жетони: двеста и петдесет хиляди. Двете жени заложиха всяка по хилядарка и се закискаха.
Пендъргаст вдигна ръка.
— Недейте да раздавате. За да продължа, ще ми е нужно още едно питие.
Крупието изглеждаше разтревожено.
— Искате да прекъснем играта?
— Трябва да пийна нещо. Ами ако загубя?
Набелязаният играч не изглеждаше доволен. Крупието хвърли въпросителен поглед към управителя, който се навърташе наблизо. Онзи кимна.