Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Благодаря ви. — Взе си питието, остави петдесет долара на подноса, а очите му още веднъж обходиха помещението.
— Мога ли да направя за вас още нещо, сър?
— Да, можете. — Той посочи леко с очи, гласът му беше тих. — Виждате ли жената ей там? Онази пълната в широката хавайска дреха, която върви между масите с високите мизи? Бих искал да проведа един малък експеримент. Развалете тези петдесет долара и й занесете куп банкноти и монети на подноса си, като й кажете, че това е рестото от питието, което си е поръчала. Тя ще възрази, че не е поръчвала напитка, но вие ще се престорите, че не разбирате и ще започнете да броите парите. Просто не спирайте да броите, като произнасяте колкото се може повече числа. Ако тя е такава, за каквато я мисля, може да се ядоса, също както онзи млад мъж, с когото току-що разговарях — затова запазете хладнокръвие.
— Да, сър.
— Благодаря.
Ан отиде при касиера и развали петдесетачката за купчина банкноти и монети. Сложи ги върху подноса си и се приближи към въпросната жена.
— Рестото ви, госпожо.
— Какво? — погледна я жената разсеяно.
— Рестото ви. Десет паунда, пет паунда, още два по един…
— Не съм поръчвала питие. — Жената бързо се опита да се отдалечи.
Ан я последва.
— Рестото ви. Десет паунда и още три по един, значи общо тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…
Жената изсъска силно раздразнена:
— Не чухте ли? Не съм поръчвала питие!
Келнерката не се отказа:
— Поръчката ви струва шест паунда, седемдесет и пет пенса, рестото възлиза на тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…
— Ама че загубена кучка! — изригна жената и обърна към нея силно зачервеното си лице.
— Много съжалявам. — Ан Мин се оттегли с пълния с пари поднос, докато онази гледаше вбесено след нея. Тя се приближи до бара, наля тоник върху леда и добави резенче лимон. Откри Пендъргаст да се разхожда сред тълпата, очите му се стрелкаха в различни посоки.
— Питие, сър?
Той я погледна и й се стори, че вижда весели пламъчета в очите му. Заговори й ниско и бързо.
— Бързо се учите. Виждате ли сега онзи мъж, който седи на първия стол на масата, идва ви отдясно? Идете и разлейте върху него тази чаша. Трябва ми мястото му. Побързайте.
Стягайки се вътрешно, Ан приближи посочената маса.
— Питието ви, сър?
— Благодаря, но не съм…
Тя залитна с подноса и чашата падна в скута му. Мъжът скочи.
— О, за бога…
— Страшно съжалявам, сър!
— Новият ми смокинг!
— Съжалявам! Толкова съжалявам!
Мъжът измъкна носна кърпичка от вътрешния си джоб и започна да трие следите от ледените кубчета и течността. Пендъргаст се плъзна, готов да заеме мястото му.
— Толкова съжалявам! — повтори Ан.
— Забравете! — Той се обърна към крупието. — Вадете ме от играта, тръгвам си.
Загреба чиповете си и напусна бесен, което даде възможност на Пендъргаст бързо да заеме мястото му. Крупието разбърка, остави тестето долу и подаде картата за цепене на Пендъргаст. Пендъргаст я мушна в тестето, крупието цепи и напълни подковата, пъхайки картата за край на играта необикновено дълбоко.
Ан Мин се навърташе наоколо и се питаше какви ли още налудничави поръчки ще й възложи Пендъргаст.
Алойзиъс Пендъргаст огледа масата широко ухилен.
— Как я караме тази вечер? Върви ли? — Китаецът на трети стол — неговата мишена — не потвърди. Двете жени на средна възраст между тях, които изглеждаха като сестри, кимнаха за поздрав предпазливо.
— Раздавате ли хубави карти тази вечер? — попита той крупието.
— Правя каквото мога — отговори дребната жена спокойно.
Пендъргаст хвърли поглед през залата и забеляза, че дамата в хавайска роба, която се преструваше, че говори по клетъчния си телефон, сега наблюдава тяхната маса. Отлично.
— Чувствам се късметлия. — Пендъргаст сложи чип за десет хиляди паунда в кръга за залагане, след което пусна друг отпред, залагайки за крупието.
Двете жени зяпаха залога му известно време, след което вдигнаха своите по-скромни — от по хиляда паунда — мизи. Китаецът побутна един чип в кръга за залозите — също хилядарка.
Крупието раздаде картите.
Пендъргаст остана на две осмици. Двете жени играха, а неговата мишена изтегли дванайсетица и банкрутира като изтегли и вале. Крупието изтегли двайсет от три карти и обра всичките им пари.
Келнерката се върна с ново питие и Пендъргаст отпи солидна глътка.
— Проклет късмет — рече той, остави питието на една подложка и обяви следващия си залог.
Бяха изиграни още няколко ръце, след което Пендъргаст пропусна да заложи.