Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Значи все пак имаше някой в апартамента? Най-вероятно — частната прислужница на Блекбърн. Това щеше да усложни нещата.
Констанс стисна количката и прекоси антрето, като внимаваше дръжките на метлата и подочистачката да не тракат. Спря в средата на салона и направи бърза проверка на кошчетата за боклук, изтръсквайки съдържанието им в една чиста торба, която откачи от количката. Остави всичко на мястото му и обиколи трапезарията, след това и кухнята, като повтори процедурата. Тук имаше малко неща за изхвърляне: явно прислужницата на Блекбърн беше свършила истинската работа.
Тя се върна в салона да помисли. Не се осмели да се изкачи по стъпалата за останалата част от боклука; стъпките й можеха да събудят прислужницата и да се разиграе неприятна сцена. И без това вече разполагаше с най-важната информация: местоположението и размера на сейфа на Блекбърн и общ поглед върху колекцията му. Може би сега трябваше да си тръгне.
Но тя се поколеба, и докато мислеше, забеляза нещо любопитно. Докато повърхностите на масите и предметите на изкуството бяха безупречно чисти и блестящи и в кошчетата имаше незначително количество боклук, върху пода се забелязваше изненадващо количество прах, особено около бордюрите в ъглите на стаята. Изглежда талантите на частната прислужница на Блекбърн не включваха чистенето с прахосмукачка. Констанс приклекна и прокара пръсти в основата на махагоновия бордюр. Не беше просто прах — бяха дървени стърготини.
Тя вдигна поглед към прахосмукачката, която се намираше в количката й. Ако я включеше, щеше със сигурност да събуди прислужницата. Така да бъде. Отиде до количката, откачи прахосмукачката, издърпа старата торба и сложи нова, след което се върна към най-близката стена; клекна, включи я и я прокара бързо няколко пъти напред-назад по пода.
Почти мигновено отгоре се чу топуркане:
— Ало? — Гласът беше женски, сънен. — Кой е там?
Преструвайки се, че не чува нищо от шума, Констанс мина в средата на помещението приклекна отново и направи няколко кръга с прахосмукачката, преди да се прехвърли в антрето, проверявайки за косми и влакна.
Минута по-късно гласът прозвуча отново, този път много по-силен.
— Хей! Какво правите?
Констанс се изправи, изключи прахосмукачката и се обърна. Ниска, дебела жена на около трийсет, стоеше на долното стъпало на стълбата със зачервено лице, увита единствено в голяма хавлиена кърпа, която притискаше към себе си с една ръка.
— Какво правите тук? — поиска да знае тя.
Констанс се поклони.
— Съжалявам, че ви събудих, мем — произнесе тя с немски акцент. — Камериерката, която обикновено оправя този апартамент, претърпя злополука. Затова аз поех задълженията й.
— След полунощ?! — изписка жената.
— Съжалявам, мем, но ми казаха да изчистя апартамента, докато няма никого в него.
— Господин Блекбърн даде специално нареждане да не идват повече никакви камериерки в този апартамент!
В този миг отвън се чу шум: звукът на карта, която се пъха в отвора, изщракване и отваряне на ключалка. Прислужницата зяпна, изчерви се и се втурна нагоре по стълбите по посока на стаята си. Миг по-късно входната врата се отвори и Блекбърн влезе със свитък вестници под мишницата.
Констанс го погледна без да мръдне, с портативна прахосмукачка в ръка.
Той спря и заби поглед в нея, присвивайки очи. След това спокойно се обърна, заключи два пъти вратата, прекоси антрето и пусна вестниците на една от масичките.
— Коя сте вие? — попита я той, с гръб към нея.
— Моля за извинение, сър, камериерка съм — отвърна тя.
— Камериерка?
— Новата ви камериерка — продължи тя. — Хуанита… момичето, което чистеше апартамента ви… претърпя инцидент. Сега аз съм назначена…
Блекбърн се обърна и я изгледа. Думите спряха в гърлото му. Имаше нещо в изражението, в очите му, което я порази: силата на решимостта му, твърда и ясна като полирана стомана, примесена с нещо като страх, а може би дори отчаяние. Тя опита отново:
— Съжалявам за късния час. Досега чистих нейните каюти, както и собствените си, трудно е да се навакса. Мислех, че тук няма никой, иначе никога не бих…
Внезапно той се пресегна и стисна ръката й. Изви я жестоко и я дръпна рязко към себе си. Констанс изохка от болка.
— Глупости — произнесе той с нисък, противен глас; лицето му беше на сантиметри от нейното. — Дадох ясни нареждания тъкмо тази вечер никой да не чисти апартамента ми, освен частната ми помощница. — И той я стисна още по-силно.
Констанс изохка отново.
— Умолявам ви, сър. Никой не ми е казал. Ако не искате стаите ви да се чистят, ще си отида.