Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Да се опитаме.
Планше донесе перо, мастило и хартия. Д’Артанян взе перото, натопи го в мастилото и написа:
„Между господин д’Артанян, бивш лейтенант на кралските мускетари, понастоящем живущ на улица Тиктон, в странноприемница «Козичка», и господин Планше търговец, живущ на улица де Ломбар, в бакалницата «Златно чукало», се сключи следната спогодба:
Образува се дружество с капитал четиридесет хиляди ливри с цел да се експлоатира една идея на господин д’Артанян.
Господин Планше, който знае тая идея и във всички отношения я одобрява, ще връчи на господин д’Артанян двадесет хиляди ливри.
Той не може да изисква нито връщането на капитала, нито лихви от него, докато господин д’Артанян не се върне от Англия, където отива сега.
От своя страна, господин д’Артанян се задължава да внесе двадесет хиляди ливри, които ще прибави към двадесетте хиляди, получени вече от господин Планше.
Той ще употреби горната сума от четиридесет хиляди ливри както намери за добре, като се задължава при това да изпълни долупосоченото условие. Когато господин д’Артанян възстанови с каквото и да е средство негово величество краля Чарлз II на английския трон, той ще изплати на господин Планше сумата…“
— Сумата сто и петдесет хиляди ливри — наивно каза Планше, като видя, че д’Артанян се спря.
— Не, дявол да го вземе! — рече д’Артанян. — Печалбата не може да се дели на половина, това няма да бъде справедливо.
— Но, господине, всеки от нас двамата внася по половина — забеляза Планше плахо.
— Наистина, но чуй следната клауза, драги ми Планше, и ако ти намериш, че тя не е справедлива във всяко отношение, когато бъде написана, е добре, ще я задраскаме.
И д’Артанян написа:
„При все това, тъй като господин д’Артанян внася в дружеството освен капитала от двадесет хиляди ливри своето време, своята идея своето умение и кожата си, а всички тия неща са много скъпи за него, особено кожата, господин д’Артанян от тристата хиляди ливри ще задържи двеста хиляди за себе си, тоест ще получи две трети от цялата сума.“
— Много добре — каза Планше.
— Справедливо ли е? — попита д’Артанян.
— Съвсем справедливо, господине.
— И ще бъдеш ли доволен от сто хиляди?
— Пусто опустяло, ще бъда, и то как! Сто хиляди ливри за двадесет хиляди ливри!
— И за един месец, разбираш ли?
— Как, за един месец?
— Да, искам ти само един месец срок.
— Господине — великодушно каза Планше, — давам ви шест седмици.
— Благодаря — отговори мускетарят учтиво.
След това двамата съдружници прочетоха отново договора.
— Отлично, господине — каза Планше, — и покойният господин Кокнар, първият мъж на госпожа баронесата дю Валон, не би можал да състави това по-добре.
— Тъй ли смяташ? Е, добре, тогава да подпишем!
И двамата се подписаха.
— По тоя начин — каза д’Артанян — няма да бъда задължен на никого.
— Но аз ще ви бъда задължен — рече Планше.
— Не, защото колкото и много да държа на кожата си, Планше, аз мога да я оставя в Англия и ти ще изгубиш всичко. А, пусто опустяло, добре, че се сетих за най-важното, най-необходимата клауза. Пиши я.
„В случай, че господин д’Артанян загине при изпълнението на проектираното дело, дружеството се ликвидира и господин Планше опростява отсега на сянката на господин д’Артанян двадесетте хиляди ливри, които той, Планше, е внесъл в касата на гореказаното дружество“
Последната клауза накара Планше да се намръщи. Но когато погледна блестящите очи, мускулестата ръка и гъвкавата и здрава снага на съдружника си, той се ободри и без съжаление самоуверено се подписа и под тая клауза. Д’Артанян направи същото. Така беше съставен първият известен договор за съдружие; оттогава много пъти са злоупотребявали с формата и съдържанието му.
— Сега — каза Планше, като напълни за последен път чашата на д’Артанян с анжуйско вино, — сега идете да спите, скъпи господарю.
— О, не! — отвърна д’Артанян. — Сега остава да се направи най-мъчното; и аз искам да помисля върху него.
— О, аз имам толкова голямо доверие във вас, господин д’Артанян — рече Планше, — че не бих дал моите сто хиляди ливри за деветдесет хиляди.
— И дявол да ме вземе — извика д’Артанян, — струва ми се, че имаш право!
След това д’Артанян взе свещта, качи се в стаята си и си легна.
XXI
В КОЯТО Д’АРТАНЯН СЕ ГОТВИ ДА ПЪТУВА ПО РАБОТИТЕ НА ТЪРГОВСКАТА КЪЩА ПЛАНШЕ И СЪДРУЖИЕ
Д’Артанян мисли толкова много цяла нощ, че планът му беше готов още на другия ден сутринта.
— Ето — каза той, като седна в леглото, опрял лакът на коляното и подпрял брадичката с ръка, — ето какво ще направя! Ще потърся четиридесет души, съвсем сигурни и извънредно здрави; ще ги намеря между хората, които са се изложили малко, но са свикнали на дисциплина. Ще им обещая по петстотин ливри за един месец, ако се завърнат; а ако не се завърнат, няма да дам нищо… или ще дам половината от обещаната сума на наследниците им. Колкото за храната и квартирата, това е работа на англичаните, които имат волове по пасбищата, сланина в качетата, кокошки в кокошарниците и жито в хамбарите. Ще се явя при генерал Мънк с тоя отряд. Той ще ме приеме. Ще спечеля доверието му и ще злоупотребя с него колкото се може по-бързо.