Просто шеметен фарс [bg]

Този път няма как да ви опишем как изглеждаше. Както е известно, тя може да приема многобройни форми. Една от тези форми — Непредсказуемото — е онази форма, която приема, когато иска да обезкуражи ласкателите. Това е такава форма на съществуване, че съвсем буквално не се поддава на описание. Най-многото, което може да се каже, е, че Ананке не приличаше на нищо друго толкова, колкото на лизгар, направен от пара. Та точно този облик беше избрала за случая.

Веднага щом Аззи се появи пред нея, тя му заговори:

— Направо прекали с тия вълшебни коне!

— Какво искаш да кажеш?

— Предупредих те, ей, малкия! — рече Ананке. — Магията не е панацея за всичко, което ти проваля амбициите. Не можеш все с магия да си решаваш проблемите. Да си мислиш, че всичко може да тръгне по всякакъв друг начин, но не и по обичайния си начин, щото на тебе така ти е щукнало — ами че това върви срещу самата природа на нещата!

— Никога не съм те виждал в подобно състояние…

— И тебе ще те хванат бесните, ако забележиш, че целият Космос е под заплаха да се срине!

— Ама как така?!

— Твоите вълшебни коне — отвърна Ананке, — заради тях. Докато бяха само вълшебните светилници, се яд ваше, ама после, като ги докара и тия вълшебни коне, просто опъна твърде силно тъканта на достоверността.

— Каква пък е тая тъкан на достоверността? Никога не съм те чувал и да приказваш така!

— Кажи му, Ото — нареди Ананке.

Ото — дух, който по някаква причина, най-добре известна на самия него, се разхождаше обикновено в облика на тлъст застаряващ германец с тежък бял мустак и очила с дебели стъкла, излезе иззад едно дърво.

— Да не мислиш, че Вселената може да понесе да й се бъркат в работите до безкрайност? — каза той. — Ти си си играл с метамеханизмите, дето движат света, без значение знаеш ли го или не. И си им бутнал прът в колелата.

— Тоя май не вдява — обади се Ананке.

— Нещо да не се е объркало? — попита Аззи.

— Да, объркало се е, и още как. Самата природа на нещата се е объркала.

— Самата природа на нещата ли? Ама аз чак такава беля ли съм сторил?

— Много добре ме чу. Объркала се е структурата на Вселената, и то до голяма степен благодарение на тебе и на тия твои вълшебни коне. Много добре знам какво приказвам. Нали поддържам и ремонтирам Вселената и аз не знам откога.

— Никога не бях чувал, че Вселената я ремонтират! — удиви се Аззи.

— Ами като се замислиш, то си е съвсем в реда на нещата, нали така? Ако изобщо искаш да разполагаш с някаква вселена, все трябва някой да се грижи за нея — а пък оня, дето управлява тая Вселена, не може да я върши и тази работа. Ананке си има сума ти други работи, дето трябва да ги върши. А пък то и за поддръжката си трябва специалист, дето не се занимава с нищо друго. Та, значи, ти ги докара тия вълшебни коне, нали?

— Ами май че да — отвърна Аззи, — ама какво от това? Какво толкова им има на тия вълшебни коне?

— Ами използвал си твърде много коне, това им има. Наистина ли мислиш, че можеш да задръстиш пейзажа с колкото ти скимне вълшебни коне? И то само за да си осигуриш лесно обяснение за разни събития, дето прекалено те е домързяло да ги измислиш предварително? Не, любезни ми млади демоне, тоя път си я оплескал яко. Тая проклета Вселена се променя пред очите ни — след всичките тия години, дето я крепях, и никой нищо не може да направи — нито ти, нито Ананке, нито аз, нито който ще да е. Ти си освободил светкавицата на ужасния Му пъргав меч, ако схващаш за какво ти говоря, и сега Адът ще си плаща по адски. Това действителността да не ти е играчка!