Избрах теб

— Здравейте, госпожице Съмървил.

Нейната собственост за осем милиона й изпрати усмивка, широка почти колкото шапката на главата му. Модно протритите и избелели джинси прилепваха на изваяните му крака, каубойските ботуши от змийска кожа не изглеждаха нито прекалено нови, нито съвсем изтъркани. Това щеше да впечатли Виктор.

Боби Том каза:

— Притеснявах се, че може да ви няма.

— Казах ти, че ще дойда.

Той бутна назад шапката си.

— Утре ще бъдете на страничната линия през първата четвърт, нали?

Тя прехапа устни.

— Всъщност, Боби Том, позамислям се, дали да го направя.

— Чакайте сега. Виждам, че ние двамата трябва да си поговорим сериозно.

Сръчните му ръце стиснаха рамото й и я поведоха към бара. Можеше да му откаже, но не очакваше с нетърпение вечерта в непознатия хотел, където го нямаше дори Пух да й прави компания.

В бара на хотела беше тихо и тъмно. Седнаха в ъгъла и Боби Том си поръча бира.

— Изглеждаш тип бяло вино — каза той. — Какво ще кажеш за едно шардоне.

Фийб харесваше шардоне, но не й се искаше да я определят като тип бяло вино, затова си поръча коктейл. Сервитьорката, която беше впила жаден поглед в Боби Том, отиде да изпълни поръчката им.

— Разрешено ли ви е да пиете вечерта преди мача?

— Разрешено ни е да правим почти всичко, стига на следващия ден да дадем всичко от себе си в мача. Пиенето и вечерният час са две неща, за които треньорът не е много взискателен. В единайсет трябва да сме по стаите си, но треньорът е бил доста буен като играч и знае, че всеки от нас си има свой начин да изпусне парата. — Боби Том се усмихна. — Той е почти легенда.

Фийб си заповяда да не пита, но когато ставаше въпрос за Дан Кейлбоу, любопитството й не знаеше граници.

— Какво значи това? Каква легенда?

— Е, някои от разказите за него не са подходящи за женски уши, но почти всички знаят колко много е мразел вечерния час. Виждаш ли, треньорът има нужда от малко сън. По времето, когато играел, не можел да търпи мисълта, че ще стои затворен в стаята си от единайсет часа. Казва, че това го правело прекалено напрегнат на мача. Така че той се мушвал в стаята си за проверката и после се измъквал, да се забавлява. Треньорите се усетили, разбира се. Глобявали го, оставяли го на скамейката, но нищо не помогнало и той все така бил навън до затварянето на баровете. Най-накрая им казал, че ако това не им харесва, могат да му бият шута или да го продадат, но че той няма да се промени. Единственият му лош мач бил, когато сложили пазач пред неговата врата. Пет пъти засекли подаванията му на следващия ден. И треньорите престанали да се занимават с това. Е, разбира се, с годините поулегнал.

— Хващам се на бас, че не е улегнал кой знае колко — промърмори тя.

Питиета им пристигнаха. Боби Том вдигна изпотената халба.

— Да скапем задниците на Сейбърс.

— За скапаните задници.

Тя докосна чашата си до неговата, близна някаква подправка от ръба и отпи от коктейла си.