Избрах теб

Той взе един пакет цигари от средата на масата.

— Снощната случка в дома ти беше отвратителна. Надявам се, че тя ще си държи устата затворена.

— Сигурно.

Валери се изсмя цинично.

— Целият ми живот премина пред очите ми, когато разбрах какво се е случило.

— Предполагам, ме нейният също е преминал пред очите й, докато я влачех в гъсталака. За разлика от теб, тя не знаеше, че всъщност нищо лошо няма да й направя.

— Все пак успя да я успокоиш, нали?

— Поговорихме си.

Тя дръпна от току-що запалената цигара и направи първия си не особено деликатен намек.

— Това ще попари всякакви планове да я прелъстиш.

— Повярвай ми, Вал, единствените ми планове по отношение на Фийб са да стоя колкото е възможно по-далече от нея.

Това беше истина. Вбеси се на себе си, че позволи нещата с Фийб да стигнат толкова далече. Не биваше въобще да я целува. Беше си обещал, че няма да изтървава повече контрола над себе си. Най-накрая беше решил кое е най-важното за него.

Вал го изгледа внимателно.

— Тогава за какво е всичко това?

Знаеше, че онова, което ще й каже, няма да й хареса, затова заговори по-меко.

— Срещнах една жена.

Тя остана спокойна, трябваше да й го признае. Ако не я познаваше по-добре, би повярвал, че е безразлична към думите му.

— Познавам ли я?

— Не. Учителка е в детска градина.

Вал не би го разбрала, ако й кажеше, че все още не е канил Шейрън на истинска среща. Но след снощната случка той осъзна, че не може да продължава със сексуалните игри на бившата си съпруга, не и сега, когато се подготвяше да започне сериозна връзка.

— Откога се срещаш с тази учителка? — Тя дръпна от цигарата бързо и гневно.

— От скоро.

— И тя, разбира се, е всичко онова, което аз не съм.

Тя стисна устни и изгаси цигарата си в пепелника. Валери беше доста голяма егоистка и обикновено не се отдаваше на лошо настроение, но той знаеше, че сега я наранява.

— Сигурен съм, че не е умна, колкото теб. Нито толкова прелъстителна. Но онова, което ме привлича, е, че тя е много добра с децата.

— Ясно. Минала е на прослушването за Мама Гъска. — Тя отправи към него сияйна, безразлична усмивка. — Всъщност, Дан, аз се радвам, че се случи това, защото и аз исках да говорим за същото.

— Какво искаш да кажеш?

— Нашето споразумение не ми върши работа.

Той се престори на изненадан.

— Искаш да приключим?

— Съжалявам, но отговорът е да. Просто не знаех как да повдигна въпроса, без да те нараня.

Той скочи от стола и й предложи малко от яростта, която тя очакваше.

— Кой е той? Имаш ли си друг, Вал?

— Беше неизбежно, Дан. Така че, хайде без сцени.

Той сведе поглед. Известно време черта с крак по мъхестия килим.

— Дявол да го вземе, Валери, наистина знаеш как да поставиш човек на мястото му. Не знам защо въобще се опитвам последната дума да е моя. Аз идвам да късам с теб, а през цялото време ти си се подготвяла да ме разкараш.

Тя го изгледа с подозрение. Опитваше се да разбере дали не се преструва, но той запази онова искрено изражение на лицето си, което използваше при неделните интервюта след мачовете, като говореше за това колко добре са играли Бронкос и как са заслужавали да спечелят.