Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Ако има възможност, бих искала стаята ми да е самостоятелна и по-отдалечена. — Когато Робърт дойде, щяха да се нуждаят от уединение.
— Аз пък искам стаите ми да са в съседство с тези на господаря — заяви Алис, едновременно многозначително и престорено скромно.
Джори видя как черните вежди на Андрю Лесли се смръщват. Той явно осъзна, че лорд де Уорън бе довел и любовницата си в Дъмфрис. Мили Боже, дали веднага ще изтича при сестра си, за да й съобщи новината? Двете с Алис едва бяха стъпили в замъка и неприятностите вече започваха! Джори знаеше, че трябва да се разграничи.
— Забелязах, че Дъмфрис разполага с много красиви кули, Андрю. Дали ще е възможно да получа стая в някоя от тях? — Говореше му така, сякаш той бе най-важният мъж на земята, и с облекчение видя, че успя да отклони вниманието му, поне за известно време. Придружи я до Кулата на дамата и Джори искрено му благодари. После проследи разтревожено как младежът сковано повежда Алисия към стаите й.
Линкс де Уорън прокара ръка през косата си и изпъна рамене. Остана много доволен от работата на управители си. За по-малко от три часа всички каруци бяха разтоварени, фуражът — разпределен, оръжията и доспехите закачени в оръжейната зала, конете — изведени в ливадите на паша и всеки от хората му — настанен както подобава.
— Добра работа, Джок. Единственият въпрос, който остава, е дали ще имаш възможност да ни нахраниш?
— В кухнята всички са под пара, милорд, но се нуждаем от още няколко готвача.
— Избери си някой от моите уелсци. Те не са свикнали да бездействат. Всеки от хората ми по един или друг начин трябва да заслужи храната и подслона си. — Линкс се запъти към реката.
— Може и да нямаме топла вода за всички, но със сигурност ще стигне за вас, лорд де Уорън.
Линкс махна е ръка.
— Едно бързо топване във водите на Нит ще ми е достатъчно, Джок. Предполагам, че сестра ми вече е изхабила и последната капка топла вода в замъка.
Когато Линкс най-после се върна, Алисия го посрещна с цял списък от оплаквания.
— Някакъв идиот с намусена физиономия ме настани не където трябва. След това глупавият ти оръженосец занесе багажа ми на горния етаж, в стаята, съседна на твоята! Всъщност никой не изпълнява заповедите ми!
— В такъв случай престани да ги даваш — грубо й отвърна Линкс.
— О! Доставя ти удоволствие да ме обиждаш и унижаваш!
Линкс спокойно сложи ръце на кръста й и я отмести от пътя си.
— Алис, използвай стаята, в която вече си настанена.
— Искам да кажеш на прислужниците коя съм аз!
— Хрумвало ли ти е някога да бъдеш по-дискретна?
Алис загуби дар слово. Чичо му бе губернатор на Шотландия! Със сигурност Линкс де Уорън разбираше каква важна личност е, а от там и неговата избраница!
Линкс зърна оръженосеца си Тафи.
— Извинете ме, мадам, чакат ме по-важни дела. — „Проклети жени!“ — измърмори той, отдалечавайки се. — Какви проблеми възникнаха в мое отсъствие?
— Никакви, милорд. Лейди Джейн въобще не създава никакви проблеми. Тя е най-непретенциозната дама, която някога съм обслужвал. Знаеше как се язди пони, но аз й намерих една чистокръвна кобила, както ми наредихте, и съм сигурен, че ще останете доволен от напредъка й. Язди по-добре и от мен.
— Непретенциозна жена? — Устните му се извиха в усмивка. — Доста необичайно нещо. Съжалявам, че ще трябва да сложа край на безметежното ти съществуване, Тафи, но Джори и Алисия са тук.
— Знам, милорд, внесох багажа им.
— Бедното ми момче, сигурно имаш волски нерви!
— Хубаво е, че се върнахте, милорд — ухили се Тафи. — Томас започна да ми липсва.
Линкс избухна в смях.
— За Бога, не му го казвай, той и без това е непоносим!
— Разопаковах багажа ви, милорд, и ви извадих чисти дрехи.
— Благодаря! Изкъпах се в реката. — Линкс изкачи стълбите към Господарската кула и влезе в една от стаите на Джейн. Вътре нямаше никой. Без да спира, се качи в своите покои. Огледа се със задоволство и съблече прашните дрехи. Хубаво бе да е отново в Дъмфрис! Знаеше, че е направил правилен избор, предпочитайки Шотландия пред Франция.
Не му бе трудно да запази мира между шотландците и англичаните. Хората бяха еднакви. Ако си честен с тях, те ти се отплащат с добро, независимо дали са шотландци, или хугеноти.
Облече тъмната туника и панталони и нахлузи ботушите от мека черна кожа. Приглади назад дългата си още влажна коса и я завърза на тила с кожена каишка. Избра една златна верига, пръстена с големия изумруд и любимия си кинжал. Внезапно осъзна, че е гладен. Грабна една ябълка от купата с плодове и лакомо захапа сочния плод. После леко се спусна надолу по стълбите към стаите на Джейн. Ала те все още бяха празни. Запита се разсеяно къде ли е тя и мина под свода, за да надникне п другата стая.