Дяволския остров

При нападението на индианците Базил бе паднал в безсъзнание от силен удар в главата. Той намери сили да стигне до индианския лагер, но окончателно дойде на себе си едва след мъките, на които ги подложиха жените. Тогава си спомни за талисмана. През цялото време братята му напомняха да се възползва от тайнствената кесийка за тяхното общо спасение, но Базил бе много зашеметен от удара, за да може да направи нещо. Едва сега се опита да достигне шнура и извади кесийката, но ръцете му бяха вързани. Не можа да хване шнура и със зъби. Тогава се обърна към братята си, като ги помоли те да извадят шнура със зъби, ала двете момчета бяха много далеч и не можеха да допълзят до него.

Като виждаше жестокото отношение и възбудата на индианците, Базил очакваше и по-лошо, като се боеше, че дори талисманът няма да ги спаси. След много безплодни усилия да извади кесийката той започна да прави знаци на окръжаващите го жени, като навеждаше глава и показваше гърдите си. Но те не го разбираха и само се смееха на тези жестове.

В това време индианците стояха по-настрани и се съветваха какво да правят с пленниците. Някои от тях бяха много враждебно настроени. Те говореха високо, силно жестикулираха, като показваха откритото място пред лагера.

По едно време всички индианци се въоръжиха е лъкове и стрели, а двама от тях изнесоха от лагера голям стълб и го забиха на откритата площадка. Боже! Момчетата разбраха страшната истина. Индианците се готвеха да ги привържат към стълба като мишени за техните стрели. От гърдите на нещастните братя се изтръгна отчаян вик. В последните минути им се искаше да си кажат много неща, но гласовете им се заглушаваха от виковете на жените и децата, които скачаха по площадката в очакване на предстоящото зрелище. За щастие Базил беше избран за първа жертва. Двама индианци го хванаха, довлякоха го до стълба и започнаха да го събличат, за да се целят по-добре в голото тяло. Когато освободиха ръцете и съблякоха ризата му, вниманието им беше привлечено от висящата на гърдите му обшита кесийка. Един от тях я взе и извади от нея лула от червена глина. Индианецът извика, взе лулата и се втурна към тълпата. Дулата преминаваше от ръце в ръце, но един индианец като че особено се стремеше към нея. Щом успя да я погледне, той стремително се хвърли към Базил, а другите го последваха. Базил, чакал удобен случай, започна хладнокръвно да прави тайнствени знаци, на които го бе учил баща му. Индианецът веднага ги разбра, изтича към Базил, развърза въжетата, вдигна момчето на крака и го прегърна с приятелски възклицания. Всички индианци се трупаха около него, хващаха го за ръцете, след това се спуснаха към Франсоа и Люсиен. Развързаха и тях.