Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Без дори да погледне убития бизон, Базил се втурна към коня си, който се приближаваше към него, чул гласа му. Франсоа и Люсиен вече преследваха бягащото стадо и Базил скоро ги настигна. След няколко минути тримата се изравниха с бягащото стадо. Чуха се изстрели, но макар всички да улучиха, животните продължаваха да бягат, като че ли нито едно от тях не беше ранено. Докато ловците пълнеха пушките, бизоните отминаха толкова далеч, че беше невъзможно да ги настигнат. Момчетата решиха да се върнат при убития от Базил бизон.
Но какво беше учудването им, когато го видяха изправен на крака! Бизонът беше заобиколен от вълци. Те се хвърляха от всички страни върху раненото животно, което бързо се въртеше и се защитаваше с рога. Няколко вълци, навярно мъртви, лежаха на земята, а останалите продължаваха своето отчаяно нападение. Разяреният бизон с гневен поглед посрещаше неприятеля и успешно се защитаваше.
Но скоро вълците започнаха да вземат надмощие. Страхувайки се, че вълците ще повредят кожата, ловците решиха да се намесят. Те се насочиха към бизона и го оградиха от три страни. Вълците се разбягаха, а бизонът, като видя нови врагове, започна да се хвърля ту към един, ту към друг, като се мъчеше да повдигне конете на рогата си. Той се хвърляше така стремително, че беше трудно да се опази човек от него. Най-после Базил стреля и куршумът попадна в сърцето му. Огромното животно се олюля и падна на колене. От устата му бликна кръв и след няколко минути бизонът беше мъртъв. Като се увериха в това, ловците скочиха от конете, извадиха ножове и вече искаха да започнат да дерат кожата му, когато с изумление видяха, че това съвсем не е бял бизон, а чер, боядисан в бяло!
Това чудо се обясняваше много просто. Когато момчетата прокараха ръка по козината на бизона, по пръстите им остана бял прах като от тебешир. Тогава те си спомниха варовитите хълмове, през които минаха вчера, дъжда, който валя през нощта. Бизоните бяха се търкаляли по прашните варовити хълмове и бялата варовита кал се беше полепила по козината им. Ето защо ловците ги взеха за бели бизони.
— Е — извика Базил, като буташе с крак мъртвото животно, — даже и черният бизон не е лошо нещо! Ще имаме прясно месо за обяд. Това ще ни утеши в нашето нещастие!
Като каза това, направи знак на братята си да му помогнат и тримата започнаха да дерат кожата на бизона.
Глава осемнадесета
През този ден ловците за пръв път обядваха с прясно бизоново месо, а част от него изсушиха на огъня. Момчетата решиха да пренощуват тук, а на другия ден да продължат. Легнаха късно, тъй като трябваше да приготвят месо за няколко дни.
Докато двамата почиваха, третият пазеше. Бяха на открито място, а конете пасяха наблизо. Миризмата на печеното месо привлече много вълци, които цяла нощ виеха и скитаха около лагера.
Пръв дежури Франсоа, след него Люсиен, а после Базил. На него му се падна да бодърства доста дълго, не беше си доспал и му беше криво. Затова реши да отмъсти сутринта на вълците, заради които трябваше да стои на пост.
Когато се развидели, той реши да разбуди Франсоа и Люсиен с гърмеж, като си избра най-големия вълк.
Когато вдигна пушката си, някои вълци сякаш разбраха намерението му и се разбягаха, но други останаха по местата си. Най-сетне той си избра един и гръмна: чу се силен вик, а след него се чуха и други викове от всички страни на долината.
Момчетата се събудиха и скочиха на крака. Това не беше вой на вълци, а пронизителен, див човешки вик, войнственият вик на индианците!…
Младите ловци онемяха от ужас. Внезапно от тъмнината изскочиха петдесет огромни индианци, които веднага се нахвърлиха върху тях. Базил беше ударен и падна, а Люсиен и Франсоа бяха хванати. Ако се бяха противили, щяха да ги убият на място. Но дори и сега нападателите като че се колебаеха дали да ги убият веднага.
Те бяха силно раздразнени от това, че Базил рани един от другарите им, когото взе за вълк. Но като видяха, че противниците им са три момчета, решиха да не ги убиват веднага.
Вързаха им ръцете на гърба, качиха ги на конете, взеха всички вещи и ги изведоха от долината. Скоро стигнаха до мястото, където бяха вързали своите коне. Тук индианците спряха за малко, а след това цялата дружина препусна из прерията.
След един час те доведоха пленниците в голям лагер на брега на широка, но плитка река. Там имаше около сто вигвама.
Хвърлиха пленниците на земята пред лагера, на брега на реката. Скоро около тях се събраха жени и деца, които ги разглеждаха с любопитство. Но когато научиха, че пленниците са ранили индианец, тълпата се приближи с викове и заканителни жестове. Те започнаха да мъчат нещастните момчета, като дърпаха ушите им, скубеха косите и забиваха стрели в ръцете и раменете им.